Ехинацеята (Echinacea) представлява многогодишно растение с изключителни лечебни качества. Тя принадлежи към семейство сложноцветни (Asteraceae). Съществуват общо 9 вида ехинацея, три от които имат лечебни свойства. Това са видовете Echinacea pallida, Echinacea purpurea, Echinacea angustifolia.

 

Наричат ехинацеята, „билката на индианците“, красива и нежна, бяла, розова или лилава, тя е едно от най-употребаваните лечебни растения по света.


 

Действие и приложение. Ехинацеята е изключително подходящ вариант за подсилване на имунната функция, особено през есенно-зимния сезон. Изследвания на Кралския колеж във Великобритания доказват, че ехинацеята е чудесна алтернатива на медикаментите срещу простудни и грипоподобни заболявания. Това се дължи на ценните съставки на билката – флавоноиди, инулин, фенолни съединения, полизахариди, фитостероли и т.н. Редовният прием на Ехинацея действа като имуностимулиращо средство, което повишава образуването на Т-лимфоцити. Има данни, че ехинакозидът в билката действа ефективно срещу Staphylococcus aureus, Corynebacterium diphtheria и Proteus vulgaris.

 

През последните години редица изследвания доказаха, че ехинацеята подсилва имунната система и скъсява оздравителния период, силно потиска развитието на бактерии и вируси и пречиства кръвта и лимфата.

 

Специалисти в областта предупреждават, че ехинацеята не е подходяща да се прилага при деца под 4 години, бременни жени и кърмещи майки, поради високия риск от развитие на алергии. Преди да започнете да приемате ехинацея под каквато и да е форма е подходящо да се консултирате с лекар или фармацевт, за да уточните целта, с която ще използвате билката и съответната дозировка.

 

Билката стимулира секрецията на хормони, които потискат възпалителните процеси в тялото. За ехинацеята се знае, че има епителиотропно действие – регенерира кожните клетки и подпомага оздравяването на рани, изгаряния и други кожни увреждания.

 

Химичен състав. Веществата в ехинацеята не са проучени много добре. Някои от биологично активните вещества, които се съдържат в дрогата са: ехинацен, ехинолон ехинакозид, ехинацин В, фенолни вещества, полизахариди, алкиламини, инулин, кафеена киселина и т.н.

 

Дрога. Използваемата част на растението са стъблото, цветовете и корените. За лечебни цели се използват растение, които са над двегодишна възраст. Надземните части се берат в началото на цъфтежа, а корените и коренищата се събират през есента.