Дивата тиква (лат. Bryonia alba) е многогодишно тревисто растение от семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Тя е катерливо растение с дължина на стъблото от 3 до 4 м прикрепва се с помощта на мустачки. Листата са последователни с петделни петури, грапави с дълги дръжки. Женските цветове са събрани по 4 – 10 в щитовидни съцветия на дръжка, дълга 1,5 – 5,5 см в пазвите на долните листа. Растението цъфти през летните месеци. Видът е разпространен в Европа и Средна Азия. У нас се среща по влажни места, край реките, из храсталаците в цялата страна до 1000 м надморска височина. 

 

Действие и приложение. Дрогата притежава диуретично и слабително действие. Етеричното масло в растението има бактерициден ефект. Външно дрогата действа ревулзивно (загряващо) и се прилага под форма на каша с растително масло при ревматизъм, невралгии, натъртвания, подагра и други мускулни и ставни болки.


 

В българската народна медицина дивата тиква се използва в малки дози като диуретично средство във вид на запарка. Билката има слабително и дезинфекционно действие. Употребява се още при епилепсия, парализи, невралгия, задух, магарешка кашлица. Външно се употребва за компреси при главоболие, разтривки при ревматизъм.

 

Когато се говори за дивата тиква е необходимо да се подчертае, че гликозидът брионин, който е основен за дрогата, а също така открития в нея алкалоид брионидин са съединения с изразена токсичност, поради което се налага изострено внимание при използването на дрогата. При неправилна употреба отровните вещества силно дразнят тъканите, при натриване на кожата с пресен корен  може да предизвика поява на мехури.

 

Химичен състав. Билката съдържа дъбилни вещества, алкалоида брионидин, гликозиди (главният от които е брионин), малко количество етерично масло и др.

 

Дрога. С лечебна цел се употребяват корените, които се събират от август до октомври. За предпочитане са свежите корени, тъй като е доказано, че старите са с по-слабо действие. Корените се изкопават след като узреят плодовете и надземните части на дивата тиква започват да повяхват.

 

Изкопаните корени се изрязват от надземните части, измиват се внимателно, оставят се да се отцедят, след което се нарязват на резенчета надлъжно или напречно  за сушенете. Подготвеният материал се суши възможно най-бързо в проветриви помещения. От 7 кг свежи корени се получават 1 кг сухи.