Дяволската уста (лат. Leunurus cardiacа) e двегодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). На височина достига до 150 см, с четириръбесто надлъжно набраздено кухо стъбло, покрито с власинкн. Листата са длановидно нарязани, срещуположни, с дълги дръжки, долните са петделни, а горните — триделни, към върха заострени. От горната страна те са тъмнозелени, а отдолу — светлозелени. Цветовете са разположени по няколко в пазвите на горните листа и образуват прешлени. Венчето е светло-червено и е около два пъти по-дълго от чашката. Горната устна на венчето е продълговата, извита, а долната е триделна, с къси, тъпи дялове. Плодът е сух, разпада се на четири тристенни орехчета. Цъфти от юли до септември. Не се допуска примес с вида Leonurus marrubiastrum L. чийто листа са цели и венчето не е по-дълго от чашката (включително зъбците). 

 

Разпространение. Среща се из цялата страна по тревисти и буренливи места до 1000 м надморска височина. 


 

Действие. Билката притежава свойства, близки до тези на валерианата. Успокоява централната нервна система, има противогърчово действие, понижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и увеличава силата на сърдечните съкращения. Изключително подходяща при пациенти с хипертония както и при безпокойство и тревожност. Експериментално е доказано, че седативният ефект на дяволската уста усилва този на валерианта, което ги прави добра комбинация при нервно напрежение и стрес. Ефект от дяволската уста се наблюдава при продължителна употреба от поне 3 месеца.

 

Приложение. При повишена нервна възбудимост, безсъние, хистерия, сърдечни неврози, начални стадии на хипертония, кардиосклероза, леки форми на Базедова болест, климактерични нервни смущения. В българската народна медицина дяволската уста се употребява още като диуретично и противокашлично средство, при главоболие, нередовна менструация, анемия и др. 

 

Начин на употреба. В домашни условия се приготвя запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3-4 пъти дневно.

 

Химичен състав. Основни биологично активни вещества са флавоноловите гликозиди, 3% дъбилни вешества, сапонини, следи от етерично масло, смоли, горчиви вещества, стахидрин до 0,4% и др. 

 

Употребяема част. Използва се цъфтящата надземна част заедно с листата (Herba Leonuri). В този период от развитие на растението активните съставки са в най-голямо количество.
 

Референции:

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им