Дъбът (лат. Quercus) е дърво от семейство Букови (Fagaceae). Различават се два вида дъб – летен и зимен. Двата вида се различават по листата, които при летния дъб са приседнали или с къси дръжки, а при зимния са с добре развити дръжки. Жълъдите при летния са разположени върху дълга обща дръжка, а при зимния са приседнали. Времето на цъфтеж при летния дъб е в началото на пролетта, а при зимния е в края на пролетта. Дървото достига височина от 30 до 35 м. Кората е тъмносива напукана, младите клонки са кафявозелени, гладки и голи.

 

Действие и приложение. Действието на растението е основно адстрингентно (запичащо), кръвоспиращо и противовъзпалително. Освен това дъбът проявява и антисептично и противопаразитно действие. Тези ефекти се дължат на свойството на дъбилните вещества да въздействат върху клетъчните мембрани.


 

Противовъзпалителният ефект на растението го прави подходящо при възпаления в устната кухина – стоматити, афти, а също и при възпалени и кървящи венци.


Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори при състояния като: малокръвие, силна продължителна менструация, глисти, кашлица, възпаления на пикочния мехур, киселини и болки в стомаха.

 

Кората на дъба се прилага и външно при изгаряния, кожни болести и особено екземи, фурункули, акне, себорея, при възпаление на устата, възпалено гърло и потене на краката. Дъбът се прилага и при проблеми като косопад, гнойни рани, бяло течение, хемороиди, възпалени венци и лош дъх.

 

Изполването на растението при деца е забранено.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа от 7 до 20% дъбилни вещества, които са смес от кондезирани танини и галотанини. Доказани са още свободна галова и елагова киселина, флавоноиди, въглехидрати, нишесте, белтъчини, мазнини.

 

Дрога. С лечебни цели се използва кората на растението. Тя се обелва през ранна пролет от млади растения (чието стъбло не е по-дебело то 10 см) или от клони на по-стари дървета, но също не бива да са по-дебели от 10 см. Кората е гладка, сива, напукана и тънка до 3 мм. Дрогата се състои от тръбести или полутръбести късове с къфяв до сребърен цвят, отвън са лъскави, а отвътре кората е светло- до кафявочервена. Корите се изсушават в проветриви помещения. Миризмата на пресните кори изчезва след изсушаване.