Дъбилен шмак, сумак или сицилийска смрадлика (лат. Rhus coriariae) е широколистен храст или дърво с височина до 3 м. Принадлежи към семейство Смрадликови (Anacardiaceae). Листата на растението са последователни, продълговати, разположени на крехки клони. Цветовете са жълти и са събрани в съцветие. Цъфти през лятото от юни до август. Плодовете узряват през есента. От тях се приготвя подправка. Сумакът произлиза от Средиземноморието. Има данни, че растението се използвало още от древността. Гърците и римляните са го използвали, за да заместят лимона и поради благоприятния му ефект върху храносмилането.

 

Действие и приложение. Дъбилният шмак е едно от най-богатите на дъбилни и багрилни вещества растения. Растението или извлечените от него танини се употребяват като отлично затягащо средство при стомашни разстройства под различни форми. 0,2 до 2% разтвор на растението се използва като противоотрова при интоксикация с алкалоиди или със солите на тежки метали за промивка на стомаха. Сварената още топла билка се прилага външно върху кървящи рани, за да се спре кървенето. Тя действа и ранозаздравяващо. Сварената и прецедена топла билка се употребява за гаргара при възпаления на устната кухина и гърлото, а също и при прекомерно изпотяване на краката.


 

В България в миналото билката се е използвала нашироко в кожухарството за дъбене на добрите сортове кожи. По тази причина е започнало нейното култивиране.

 

Листата на шмака се използват като кафяво багрило или като сорбенти (вещества, които премахват токсините, но често могат да бъдат опасни. Фино смлените листа и стъбла се употребяват за боядисване.

 

Семената на растението също намират приложение. От тях се извлича масло, което се използва за производство на свещи. Плодовете се използват като подправка и за получаване на червено багрило.

 

Химичен състав. Растението съдържа до 15% галотанини, свободна галова киселина, флавонолови гликозиди, органични киселини, протеини, фибри и др.

 

Дрога. С лечебна цел се използват листата на сумака. Плодовете се използват като подправка. Отрязват се младите клонки на растението в началото на цъфтежа до образуването на първите зелени плодчета. Веднага след брането билката се изчиства от пожълтели листа или примеси и се подлага на сушене. Събраният материал се суши на открито (при сухо и слънчево време) или в проветриви помещения. Навлажняването на билката води до понижаване на активните съставки.