Червената боровинка (лат. Vaccinium vitis-idea) е дребен вечно зелен храст от семейство Пиренови (Ericaceae). Стъблото е изправено, високо до 25 см. Листата са кожести, дълги 1 до 3 см и широки 0,5 до 1,5 см, обратно яйцевидни или елиптични. Горната повърхност на листата е лъскава, а долната – матова с точковидни жлези. Цветовете са разположени на групи по 3 до 10, обрaзуващи гроздовидни съцветия. Плодовете са сферични, пурпурно червени с диаметър 5 до 8 мм. Червената боровинка се среща в цяла Европа, Азия и Северна Америка

 

Действие и приложение. Червената боровинка се използва за лечение на различни състояния. Листата на червената боровинка имат изразено антисептично действие върху пикочните пътища. Дрогата има също така изявен диуретичен ефект. Листата, но и плодовете на растението се използват при камъни в бъбреците и цистити.


 

Плодовете на червената боровинка намалява съдържанието на лош холестерол в кръвта, проявяват също и противоязвени свойства. Плодовете са богат източник на витамин С. Те се прилагат като средство, повишаващо апетита, след прекарани тежки заболявания и травми и като енерготоник след тежко боледуване. Сокът от плодовете на червената боровинка съчетават диуретично и противовъзпалително действие, потиска развитието на микроорганизми и изхвърля токсините от организма, а също така енергизира и тонизира тялото. Използва се и при мускулна и физическа умора както и при смяна на сезоните.

 

Има данни, че употребата на червена боровинка укрепва стените на кръвоносните съдове и сърдечния мускул. Изключително полезна е при пациенти с хипертония, коронарна болест на сърцето и ревматизъм.

 

Растението съдържа високи количества антиоксиданти, поради което се прилага и в козметиката. Екстрактът от боровинката тонизира кожата като ѝ придава еластичност и я предпазва от влиянието на външните фактори.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа арбутин (5 – 8%), хидрохинон (1%) и малки количества ацетиларбутин и кафеиларбутин. Съдържат се още дъбилни вещества, флавоноиди, представени от флавонолови гликозиди на кверцетина и мирицетина.

 

Дрога. С лечебна цел се използват листата и плодовере. Плодчетата се берат добре узрели, но не и презрели. Брането се извършва в сухо време, ръчно като се оронват целите клонки със специални уреди, които не нараняват плодчетата. Листата се събират през ранната пролет преди цъфтеж.