Елшата (лат. Alnus glutinosa) е широколистно, листопадно дърво от семейство Betulaceae (Брезови). На височина то може да достигне 20 – 35 м височина. Стъблото е изправено, покрито със сивокафява, напукана кора, при старите дървета и зелено-кафява, гладка и лъскава кора при младите дървета. Листата на елшата са тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу, на дължина достигат 4 – 10 см. Дървото цъфти от февруари до април. Плодовете на черната елша узряват през октомври.

 

Действие и приложение. Заради съдържанието на дъбилни вещества, тритерпени, багрила и т.н., кората на черната елша се използва под форма на отвара за изплакване на устата и гаргара при ангина и фарингит. Според руски учени, листата корите и съцветията на черната елша имат добър лечебен ефект при остър и хроничен ентероколит. 


 

Провеждани са проучвания с екстракт от корите на растението. Той показва бактерицидно действие спрямо Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Bacillus subtilis.

 

В народната медицина черната елша също е много често използвана. Листата се прилагат при простудни заболявания като потогонно средство. Използва се също при стомашни и чревни разстройства, а също и за щавене на кожи. След поредица от изследвания върху черната елша още през 70-те години на миналия век се стига до извода, че шишарките на растението може да се прилага като антималарийно средство.

 

Външно елшата се използва за спиране на кръветечения, за гаргара при възпалено гърло, венци и стоматити, при възпаления и раздразнения на кожата.

 

Химичен състав. Елшата е източник на дъбилни вещества, от които около 2,5% са танини и галова киселина. Кората на дървото съдържа също дъбилни вещества, тараксерол, тараксерон, лупеол, червено багрило , смоли и др. Листата съдържат хиперозид, кверцетин, кафена киселина, витамин С, салицин и др.

 

Дрога. От елшата се използват предимно шишарковидните реси, кората и листата. Вдървенелите шишарковидни реси се събират от октомври до април на следващата година. Кората се събира в началото на пролетта, когато започва сокодвижението в растението. Листата на елшата се берат в летните месеци. Шишарковидните реси на елшата с времето потъмняват и оставят на дървото през цялата зима. Брането им започва от есента и продължава през зимата. Те или се откъсват директно от дървото, или се отрязват с лозарска ножица заедно с връхните тънки клонки.
 

Библиография:

Fundamentals of Pharmacognosy and Phytotherapy