Бучинишът (лат. Conium maculatum) е двугодишно тревисто растение от семейство Сенникови (Apiaceae). Растението може да достигне до 2 м височина и е с кухо стъбло, в долната част с червеникави петна. Листата са 2 до 4 пъти пересто наделени. Цветовете са бели. Разпространено е в Европа, Западна Азия и Северна Америка. У нас се среща из цялата страна като бурен. Цялото растение е с неприятна миризма, която наподобява миризмата на мишки. Цъфти от май до септември.

 

Действие и приложение. Дрогата и цялото растение са изключително отровни. Действието се проявява чрез парализиране на моторните нервни окончания. В миналото бучинишът се е употребявал като болкоуспокояващо средство, но поради високата токсичност вече не се използва. Бучинишът проявява противовъзпалително, запичащо и кръвоспиращо действие.


 

Използва се за лекарства за успокояване и облекчаване на болката. Обикновено се прилага външно под формата на лапи при ревматизъм и подагра. Използва се и под формата на мехлеми и масла при лечение на мастит, анални фисури и хемороиди, за компреси при гнойни рани, циреи лишеи. Бучинишът се използва и в хомеопатията. Хомеопатичното лекарство се приготвя от тинктура от прясното растение, събрано по време на цъфтежа. Днес бучинишът почти не се използва като лечебно растение. Употребява се само под наблюдение на квалифициран лекар.

 

Токсичността на растението се дължи на съдържанието на алкалоида кониин във всички негови части. Отравяне може да настъпи при консумиране на растението или след консумация на мляко от добитък, който е ял от него. Отравянето причинява парализи на напречнонабраздената мускулатура и диафрагмата и въздейства върху нервната система. При остри отравяния се наблюдават прояви на възбуда, тремор, халюцинации, аритмии. Смъртта настъпва от парализа на дихателната мускулатура (смърт от задушаване). При контакт на кожата със сок от растението често се наблюдава зачервяване и раздразнение на кожата.

 

Химичен състав. Бучинишът съдържа пет вида алкалоиди. В най-голямо количество е кониинът. Той представлява безцветна летлива течност с неприятна миризма. Съдържа се във всички части на растението, но в най-висок процент се намира в стръковете и незрелите плодове. Освен алкалоидите бучинишът съдържа етерично масло, кафена киселина, гликозиди, витамин С.

 

Дрога. За лечебни цели се използват плодовете на растението.