Брошът (лат. Rubia tinctorum) е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови – Rubiaceae. Стъблото може да бъде полегнало, изправено или катерливо, дълго до 130 см. Листата са приседнали, елипсовидни, на върха заострени, разположени по 4 до 6 в прешлени. Цветовете са дребни, жълто-зелени. Цъфти от юли до септември. Видът се среща главно в Южна Европа, Средиземноморието и Средна Азия. У нас се среща като рудерално растение (плевел, бурен) из храсталаци, край пътища, в градини и дворове предимно в Южна и Югоизточна България на височина до 1000 м.

 

Действие и приложение. Брошът притежава нефролитично действие. Той намира приложение като лечебно средство при камъни в бъбреците и пикочния мехур, а също и при възпаления на пикочните пътища. Според изследвания правени още през 80-те години на миналия век, главното действие на броша е да разрушава камъните в бъбреците и пикочния мехур. Механизмът на това действие се дължи на действието на руберитриновата киселина, подкисляваща урината, в следствие на което се разрушават камъните в бъбреците.


 

Освен това активните вещества в растението намаляват тонуса на гладката мускулатура на бъбречното легенче и уретрата, като същевременно усилват перисталтиката им и създават условия за отделяне на камъните. Билката притежава и противовъзпалително действие при възпалителни процеси в бъбречното легенче, пикочния мехур и ставите.


Брошът се използва и при проблемна менструация, притежава слабителен ефект и подобрява храносмилането. Прилага се и при костни заболявания, заболявания на далака, при нощно напикаване, подпомага изхвърлянето на течности от организма.

 

Билката се използва и като естествено багрило с тъмно червен цвят.

 

Противопоказания. Не е желателно брошът да се прилага при гастрит, остър или хроничен гломерулонефрит и язвена болест. Той оцветява урината в червено след няколко приема. Оказва дразнещо действие върху стомашната лигавица и повишава киселинността на стомашния сок. За избягване на това нежелано действие продуктите с брош се приемат по време на храна заедно с натриев бикарбонат.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа до 6% свободни или гликозидно свързани антрахинони. Главният гликозид е руберитриновата киселина. Съдържат се още флавоноиди, органични киселини, захари и др.

 

Дрога. С лечебни цели се използват коренището с корените. Те се събират през есента – септември и октомври преди падането на първите слани. Употребяват се корени от 3 – 4 годишни растения.