От праисторически времена хората са украсявали своята кожа и тъкани с цветове. Първите бои вероятно са били багрила, получени от плодови сокове, цветя или отвари от листа и цветове.

 

Добавянето на почва, съдържаща желязо и други минерали, прави багрилата по-трайни. В древен Китай, Индия, Средния Изток умението да се боядисва се е развило много отдавна. До 19-и век всички багрила са били естествени, получавани от растителни, животински или минерални суровини.


 

Днес можем да използваме билките, за да възвърнем омекотените цветове и мек блясък на тези багрила, които притежават красота и изтънченост, често липсваща в комбинацията от синтетични тъкани и ярки цветове в произвежданите.

 

Използване на билкови багрила. Много растения могат да се използват за боядисване, обаче някои цветове се получават по-лесно. Най-широко разпространени нюанси са жълто, кафяво и сиво. Малък брой растения боядисват тъмночервено и синьо. Когато започнете да събирате билки за боядисване, имайте предвид, че ще се нуждаете от доста голямо количество растителен материал.

 

Процесът на боядисване изисква използване на фиксатори, които помагат абсорбирането на багрилото и боядисването да бъде трайно. Фиксатори са: стипца, желязо, калай, хром и др.

 

Растения за боядисване. Хората, занимаващи се с боядисване особено ценят определени растения, поради техните редки цветове. Един от най-добрите примери е църпицата (Isatis tinctoria), древно растително багрило, боядисващо в син цвят. С него също така се илюстрира друг принцип на боядисването, а именно, че цветовете могат да варират значително в зависимост от употребения фиксатор и времето, употребено за боядисване и фиксиране.

 

Корени от растението брош се използват за постигане на оранжево-червен цвят. Листата на киселеца, пък се използват за жълто и зелено.

 

Къпината (Rubus fruticosis) или нейните връхни клонки се използват за получаване на черно-сиви цветове, плодовете от черен бъз дават виолетово-червено, листата от смокиня се използват за получаване на наситено лимонено жълто както и листата на брезата.

 

От боровите шишарки се получава оранжево-жълт цвят, обвивките на лука дават златисто-кафяв цвят. Ореховите черупки са използват за получаване на кафяв цвят.