Блатен трилистник, водна детелина, горчивче (лат. Trifolii fibrin) е многогодишно тревисто растение от семейство Воднодетелинови (Menyanthaceae). На височина растението достига 15 до 35 см. Коренищата са дълги и дебели. Стъблата са пълзящи и разклонени. Цветовете имат дължина около 12 см. Цветовете имат форма на камбанки с розов цвят. Те се събират в едри гроздовидни съцветия. Плодът представлява яйцевидни кутийки, в които се разполагат две големи гладки семена.

 

Растението цъфти от май до юни, а плодовете узряват през юли и август. Водната детелина е разпространена в почти цяла Европа, Азия и Северна Америка. У на се среща по заблатени места и торфища в планините (Западни и Средни Родопи, Рила, Пирин, Витоша, Западна Стара планина), а също в Западна България и Тракийската низина до към 1800 м надморска височина.


 

Действие и приложение. Водната детелина има доказано апетитовъзбуждащо и жлъчкогонно действие. Поради горчивия си вкус, тя засилва стомашната секреция и подобрява храносмилането. Билката действа благоприятно при гастрити с понижена киселинност и при метеоризъм (подуване на стомаха). Има данни, че освен апетитовъзбуждащо и жлъчкогонно действие, блатният трилистник проявява седативно и нервно успокояващо действие.

 

Запарката от водна детелина се прилага при стомашно-чревни заболявания, диспепсии (нарушено храносмилане, газове, дискомфорт), безапетите, подуване, жлъчен и чернодробен застой. При главоболие и мигренозни пристъпи, дължащи се на нарушение на функцията на стомашно-чревния тракт и неправилно храносмилане, водещо до автоинтоксикация, водната детелина се счита за най-доброто фитотерапевтично средство. Някои я използват за лечение на запек.

 

Традиционната медицина активно използва блатният трилистник за лечение на заболявания на черния дроб, жлъчния мехур и жлъчните пътища. Листата на растението имат успокояващо, холеретично и диуретично действие. За хемороиди с кървене се използват листата на растението. Също така пресни листа помагат при холелитиаза като холеретично средство. Поради високото съдържание на витамин С в листата, те се препоръчват да се приемат при скорбут и други състояния, свързани с липса на витамини

 

Химичен състав. Растението съдържа главно горчиви гликози от секоиридоиден тип. В дрогата са установени и флавоноиди, фенолни киселини, дъблини вещества, витамин С, каротен и др.

 

Дрога. С лечебни цели се изпозлват листата на растението. Те се събират по време на цъфтеж на

растението.
 

Библиография:

BRS Pharmacology 7th Edition
Fundamentals of Pharmacognosy and Phytotherapy