Блатен аир, Акорус или Каламус (лат. Acorus calamus) е многогодишно блатно тревисто растение с триръбесто цветоносно стъбло от семейство Змиярникови (Araceae). Стъблото достига до 1 м височина с линейно мечовидни листа. Растението е разпространено в Азия и Северна Америка. През средните векове е пренесено и в Европа. В днешни дни, блатният аир успешно се култивира по целия свят, включително и у нас. На много места из страната се срещат и диворастящи находища – Сливенско, Софийско (по поречието на р.Искър), Казанлъшко, Старозагорско и т.н.

 

Действие и приложение. Дрогата и етеричното масло от растението притежават апетитовъзбуждащо и газогонно действие. Блатният аир се използва вътрешно при възпалителни и спастични състояния на храносмилателния тракт, при загуба на апетит, гастрити, болки в стомаха, газове в стомаха и червата.


 

Клинично е установено, че декоктът от коренището на блатния аир усилва секрецията на солна киселина в стомаха, особено при хипоацидни гастрити. Това определя благотворния ефект на дрогата във всички случаи на липса на апетит. Инфузът и декоктът от акорус са леко горчив, но много ароматни. По тази причина те се приемат значително добре и от деца. Дрогата подобрява чревната перисталтика и по този начин облекчава подутия стомах и подобрява храносмилането. Съдържащите се, в растението, танини оказват и противодиаричен ефект. Има данни, че съдържащият се в коренището горчив гликозид акорин има жлъчкогонно и диуретично действие.


Отварата от блатен аир се използва и като вода за уста при пародонтози и поява на венечни джобове. Някои автори съобщават за изразено седативно и сънотворно действие.

 

Химичен състав. Блатният аир съдържа 3 – 5% етерично масло, което се получава чрез дестилация с водни пари. Представлява жълта до жълтокафява течност с приятна миризма и горчив вкус. Главна съставка на маслото е веществото азарон, което изкристализира при изстудяване, а приятната миризма се дължи на ароматния алдехид азарилалдехид. Коренището от акорус съдържа и още гликозиди, танини, нишесте, слузни вещества, витамин С и др.

 

Дрога. Използваемата част на растението са коренищата. Те се изваждат през есента и след обелване се сушат при обикновена температура или в сушилня при 30°С. Дрогата притежава горчив вкус и приятна миризма.