Язвената болест е често срещано страдание, което не намалява през последните години, въпреки че сега знанията за него са повече. Лечението на язвената болест е сложно, комплексно и изисква компетентната намеса на лекар. Лечебните растения намират място в това лечение като помощни средства за намаляване, потискане или в най-добрия случай отстраняване на някои от проявите на язвената болест.

 

За лечение на язвената болест се използват растения:  


  • Които могат да ускорят заздравяването и епителизирането на язвите, на първо място съдържащите флавоноиди и витамини (С и Р) растения — звъника, живовлек, зарасличе, жълтуга, шипка, невен и др.; 
  • Които съдържат слузни вещества или които предизвикват обилно отделяне на слуз от стомашните жлези и по този начин предпазват лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника от дразнещото действие на храната и на солната киселина - ленено семе, салеп, медуница, лечебна ружа, слез, исландски лишей и др.; 
  • Които имат противовъзпалително, болкоуспокояващо и спазмолитично действие - мента, лайка, риган, босилек, градински чай и др.; 
  • Които улесняват изпразването на стомаха и поддържат редовното изпразване на червата - слабителни и др.

 

Една от най-често използваните билки в лечението на язвената болест е жълтият кантарион (лат. Hypercum perforatum). Той е многогодишно тревисто растение, високо 30 - 100 см, с изправено, голо, cилно разклонено в горната си част стъбло. Цъфти от май до септември. Среща се по тревисти места из цялата страна.

 

При събирането на жълтия кантарион той трябва да не се смесва с други видове, които приличат на него: четириръбестата звъника - Hypericum tetrapterum Fries (Hypericum qiiad-rangulum L.), която има четириръбесто кухо стъбло; мъхестата звъника - Hypericum hirsutum L., на която стъблото е обло, но мъхесто и без надлъжни ребра, а чашелистчетата, наблюдавани под лупа, са с жлезисти реснички.

 

Употребяема част. Надземната част (Нerbа Hyperici) се събира в началото или през времето на цъфтенето чрез отрязване на облистените стъбла с цветовете и пъпките на около 20 см от върха. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове.

 

Химичен състав. Растението съдържа 0,5% хиперицин и псевдохиперицин, които са кондензирани антрахинонови производни. Намерени са също флавоноидите хиперозид (около 1%), рутин, кверцитрин, изокверцитрин,кверцетин и др., смолисти вещества (до 10%), 6—12% катехинови дъбилни всшества, до 0,10% етерично масло — оцветено в зелено и съставено предимно от сесквитерпени, каротен, никотинова киселина, ксантони и др.
 

Библиография:

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България;
Билките в България и използването им