Бялата върба (лат. Salix alba) представлява храст или дърво, високо до 30 м, с широка корона. Клоните са хоризонтални или леко повдигнати, чупливи. Короната на стъблото е тъмнокафява, дебела, дълбоко напукана. Листата са ланцетни, заострени към върха, клиновидни към основата, по ръба ситно назъбени, покрити отдолу със сребристобели власинки, отгоре са матовозелени. Семената са дребни, кафеникави, гладки, с хвърчилка от бели власинки при основата. Цъфти от март до май. 

 

Може да се срещне край реките по влажни и песъчливи места, из храсталаците в цялата страна до 1000 м надморска височина. С лечебни цели се употребяват и корите на още два вида върба — Salix purpurea L. (ракита) и Salix fragilis L. (крехка върба).


 

Ракитата е храст, висок до 5 м, с тънки и жилави клонки, с гладка кора. Мъжките цветове са с пурпурночервен цвят. Среща се често край реките в цялата страна. 

 

Крехката върба е висока до 15 м. Младите клонки са светложълтеннкави, чупливи, откъдето идва и името и. Листата са яйцевидно ланцетни, едро назъбени, отначало лепкави, тъмнозелени отгоре и сивозеленн отдолу. Разпространена е у нас доста често край реките. Цъфти през април-май. 

 

Действие и приложение: Бялата върба проявява противоревматично, обезболяващо, потогонно и успокояващо действие. Кората от бяла върба и от ракита е предпочитано лечебно средство при простудни, трескави състояния, плеврит (в миналото и малария). Предписва се при ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур. По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката и др. В някои други страни билката се използва като успокояващо половата възбуда средство, за лечение на безсънието, при болки в органите на малкия таз и др.

 

Начин на употреба: Използва се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8 часа в 1/2л студена вода. След прецеждане течността се изпива за 1 ден. Външно се използва по-концентрирана отвара от кората.

 

Химичен състав: Корите съдържат от 5 до 7% гликозида салицин, които се разпада в организма под влияние на фермента саликаза на салигенин, който по-нататък се окислява до салицилова киселина. Съдържат се от 5 до 10% дъбилна вещества. 

 

Дрога: С лечебни цели се използват корите (Cortex Salicis), събрани през ранна пролет — по време на усилено сокодвижение в растението.

 

Референции: Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им

Fundamentals of Pharmacognosy and Phytotherapy