Брезата е листопадно широколистно дърво, достигащо на височина 25 – 30 м. Стволът е покрит с бяла, тънка кора, която периодично пада на тънки фини люспи. От род бреза в България е разпространен само един вид – бялата бреза.

 

Дървото се среща из горите в планинските и предпланинските райони на страната на височина около 2000 до 3000 м. Тя е силно влаголюбиво растение, студоустойчива е, може да издържа на температури до – 35°С. Култивира се навсякъде като декоративно растение.


 

Действие и приложение. Основно действие на брезата е диуретично и пикочогонно. Има данни, че листата оказват противовирусен ефект. Горещ чай от брезови листа предизвиква силно изпотяване и се препоръчва при простудни заболявания. Извлеци със спирт при външно приложение подпомагат бързото заздравяване на рани.

 

Пъпките на брезата имат благотворен ефект при екземи. Брезата влиза в състава на много лекарства, които се използват при проблеми с бъбреците, жлъчката, (песъчинки и други възпаления) цистит и т.н. Тя действа диуретично и засилва отделянето на урина. Диуретичният ефект на растението намира приложение и при отоци от сърдечен и бъбречен произход. Този ефект се дължи на калиевия нитрат и флавоноидите, които се намират в най-голямо количество в листата.

 

Диурезата е последица от усиленото отделяне на натриеви и хлорни йони както при диуретиците. Лечението с брезови пъпки трябва да се провежда под лекарски контрол, тъй като отварата от пъпките дразни силно бъбреците и пикочния мехур.

 

Брезовият катран, получен при сухата дестилация на кората, има бактерицидно действие и влиза в състава на мехлеми при изгаряне, които се използват за лекуване на бавно заздравяващи рани.

 

Химичен състав. Пъпките съдържат до 8% етерично масло, което се получава чрез дестилация. Представлява гъста жълта течност с приятна миризма. Листата също съдържат известно количество етерични масла, а също и сапонини, дъбилни вещества, витамин С, флавоноиди. Кората на брезата съдържа тритерпени.

 

Дрога. Използваемите части на брезата са кората, листата и пъпките. Пъпките се берат през пролетта (април-май) от по-стари дървета преди разпукването им. Кората също се събира в ранна пролет. Тя се суши на слънце или в сушилня при температура до 45 °С.