Латинското наименование на белия бор е Pinus sylvestris. Той е високо, вечнозелено, иглолистно дърво. Живее до 600 години, а на височина достига до 40 м. Отнася се към семейство Борови. Среща се в планините на височина 1000 до 2200 места. При нараняване от ствола на дървото изтича смола, някои автори я наричат балсам. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване.

 

Действия и приложения. Белият бор намира широко приложение в българската народна


медицина. Пролетните пъпки действат омекчително на лигавиците, улесняват отхрачването и проявяват силен антисептичен и противовъзпалителен ефект, което го прави приложим при заболявания като бронхит, ангина, туберкулоза, възпаления на горните дихателни пътища.

 

Борът проявява и бактерицидни свойства, действа пикочогонно, разтваря пикочните камъни в бъбреците и пикочния мехур, разширява кръвоносните съдове и предизвиква зачервяване и затопляне на кожата.

 

Поради противовъзпалителното си действие, белият бор има добър ефект при ревматизъм, ишиас, подагра, лумбаго, невралгии.

 

Катранът, получаван чрез суха дестилация от дървесинната част се прилага с медицински цели външно като антисептично средство, особено в мази против краста във ветеринарната практика, при рани, шампоани против пърхот и т.н.

 

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, който намира широко приложение в медицината и фармацията като адсорбент при хранителни отравяния.

 

Химичен състав. Пъпките съдържат около 0,4% етерично масло, витамин B1, C и К, танини, смолисти вещества, каротин и др. Листата съдържат предимно етерични масла. От тях е изолирано веществото p-D-гликозид, на който се дължи характерният аромат на горски боров въздух.

 

Дрога. За медицински цели се употребяват предимно пролетните пъпки. Освен тях приложение намират боровата кора, дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от боровите игли, Пъпките се берат в ранна пролет, когато са в стадий на разпукване. От тях при термична обработка се получава боров мед, който се добавя в чай при лечение на бронхити и други възпалителни състояния на дихателните пътища.