Белият бор (лат. Pinus sylvestris) е вечнозелено иглолистно дърво от семейство борови (Pinaceae). На височина може да достигне до 40 метра. Листата са игловидни, на дължина са до 6 см. Цветовете са еднополови, събрани в мъжки и женски шишарки. Мъжките шишарки са разположени по много, гроздовидно по върховете на клонките. Женските шишарки са разположени единично или до две – три и първоначално са червени и дребни, а след опрашване увеличават размера си. Цъфти през май – юни. Белият бор се среща по планините в цялата страна – Витоша, Рила, Родопи, Славянка, Пирин и т.н., а също така и по планините на Северна и Южна Европа и Средна Азия.

 

Действие и приложение. Белият бор е изключително ценно лечебно растение. Той притежава силно противовъзпалително, отхрачващо и съдоразширяващо действие. Използва се за лечение на белодробни заболявания – туберкулоза, бронхит, пневмония, плеврит, също така укрепва имунната защита на организма и помага при заболявания на пикочната система като цистит и камъни в бъбреците.


 

От дървесината на белия бор се добива и ценното терпентиново масло. Когато е извлечено от смолата, то е по-висококачествено и се нарича още балсамово. На пречистения терпентин в народната медицина му казват още „терменте“, „скипидир“ и заедно с колофонът се прилагат в медицината още от древни времена. Терпентиновото масло представлява безцветна до леко жълтеникава, лесно подвижна течност със специфична балсамична миризма и парлив вкус. На въздуха се окислява, вследствие на което се сгъстява и губи част от качествата си.

 

Терпентиновото масло се прилага предимно външно като ревулсивно средство. Предизвиква затопляне и зачервяване на кожата, поради което влиза в състава на мази, пластири, линименти и други форми, които се използват при ревматоидни болки, невралгии и др. Прието вътрешно, маслото се отделя през бъбреците непроменено, при което урината придобива специфична миризма и антисептични свойства. Част от маслото се отделя и през белите дробове, при което оказва благоприятно действие върху възпалени лигавици на дихателните пътища.

 

Продължителното използване или в големи дози маслото предизвиква нежелани ефекти като образуване на мехури по кожата.

 

Химичен състав. Белият бор съдържа фитонциди, 30% етерично масло, витамини (С,К, група В, РР, А), дъбилни вещества, алкалоиди, смоли и танини.

 

Дрога. Използваемата част са боровите връхчета, дървесината и смолата, от които се получава и терпентиновото масло.