Маточината, известна още като лимонче (лат. Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae) с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30 - 80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2 - 8 см дълги и 1,5 - 6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са бледожълти, бели или розови. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Цъфти юни - септември. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна. 

 

Действие. Маточината успокоява нервната система, има спазмолитично (антиспастично), болкоуспокоязащо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, потиска гаденето и повръщането. 


 

Приложение. Дрогата се използува широко и влиза в състава на много билкови чайове за лечение на различни нервни нарушения — неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена, полова възбуда, храносмилателни нарушения от неврогенен произход и др. Използва се още за лечение на високо артериално налягане, виене на свят, нередовна менструация. Външно намира приложение за гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм и др. 

 

Маточината се използва и за превенция на сърдечни заболявания: Тя има регулиращо действие върху производството на холестерол в черния дроб и върху нивата на триглицеридите в черния дроб. Билката повлиява и чувствителността на сърдечния мускул към достигащите до него електрически импулси. Затова маточината се използва и като средство за допълващо лечение на ритъмни нарушения на сърдечната дейност.

 

Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 см3 вряща вода (оставя се да кисне 2 часа). Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден.

 

Химичен състав. Съдържа етерично масло, в състава на което влизат цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др. Седативното действие се дължи на цитрала. Освен това в дрогата се съдържат тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза.

 

Употребяема част. За лечебни цели се използват листата (Folia Melissae) и цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Melissae).
 

Референции:

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им