Анасонът ни е познат предимно като подправка със силен, специфичен вкус. Растението анасон е едногодишно тревисто растение, което у нас се среща предимно култивирано. В диво състояние може да се намери в по-топли региони.

 

Има данни, че анасонът е бил използван като подправка още в Древен Египед, през 1500 г. пр. Хр. Римляните също са го използвали за подправка в различни ястия, а също и след употребата на тежки храни, които предизвикват тежест и дискомфорт. Лечебните свойства на растението се описват още от Авицена и Хипократ.


 

В България анасонът се отглежда като етеричномаслена култура в много региони из цялата страна. Анасонът вирее в топло, слънчево време. Дъждовете увреждат съцветията. От началото на поникването на семената до съзряването им минават около 100 – 120 дни.

 

Освен като една от основните съставки на мастиката, анасонът има и много лечебни свойства.


При настинка и кашлица. Екстракт от анасон е включен в състава на някои лекарства за гърло.

Анасонът успешно се прилага при болести на дихателните пътища като ангина, фарингит, ларингит, бронхити, астма.

 

Етеричните масла, които се съдържат в анасоновите семена имат секретолитично, отхрачващо, и антисептично действие. А също отпушва носа. За анасона се знае, че има и антибактериално действие и ефикасно се справя с някои бактерии. Анасоновите семена са подходящи за лечение и при деца.

 

При стомашно-чревни проблеми. Анасонът проявява спазмолитично действие. За това успешно се прилага при болки в стомаха, колики (дори при кърмачета, като чай) и подут стомах. Той подобрява апетита и храносмилането. Може да има благоприятен ефект при хранителни отравяни, протичащи с разстройство.

 

Засилва лактацията. Чаят от анасон се препоръчва при кърмачки, защото стимулира образуването на кърма. Някога са му приписвали свойствата на афродизиак. Смятало се е, че семената от растението повишават плодовитостта при мъжете.

 

Химичен състав. Семената на анасона са изключително богати на етерични масла и мазнини. Основната съставка на етеричното масло е анетол. Освен етеричните масла се съдържат още слузни вещества, тлъсти масла, протеини, минерали, витамин C и P.

 

Дрога. Използваемата част на растението са семенцата. Билката цъфти между юни и юли. Плодовете се събират преди да узреят. Те узряват след като са събрани.