Медицинските растения съдържат десетки хиляди биологично активни вещества. Най-големи са групите на тритерпените – над 30 000 и алкалоидите – над 16 000.

 

Медицинската наука е насочила вниманието си към полифенолните флавоноиди, които имат противовъзпалително и антиоксидантно действие и стероидните сапонини, които имат адаптогенно действие, т.е. повишават издържливостта при умствено и физическо натоварване.


 

Интерес буди и повлияването на продукцията на цитокини от някои растителни съставки. Проинфламаторните цитокини имат редица негативни физиологични ефекти, сред които и повишаването на пропускливостта на капилярите при възпаление.

 

Много полифеноли са показали убедителни доказателства за клинично значими противовъзпалителни ефекти. Епидемиологични проучвания показват, че при хора с традиционно висок прием на полифенол съдържащи храни, се наблюдава по-ниска болестност от остри и хронични възпалителни заболявания.

 

Съществуват билкови протоколи за лечение на остри и хронични възпалителни състояния, съпътстващи голям брой заболявания. Най-популярните за тази цел билки са:

 

1.  Бозвелия

 

Съдържа пентациклични тритерпенови киселини, които понижават левкотриеновия синтез и оказват благоприятен терапевтичен ефект при възпалителни ставни заболявания, както и други инфламаторни заболявания с имунна или автоимунна компонента – астма, различни форми на колит и болест на Крон.

 

Хистологични сравнения са показали клинично подобрение при страдащи от колагенозен колит и болестта на Крон.

 

Клинични проучвания са показали намалено подуване в колянната става и повишена ставна подвижност при страдащи от остеоартрит, без появата на сериозни странични ефекти.

 

2.  Ашваганда

 

В индийската народна медицина ашвагандата, известна и с родовото си име витания, е мощен адаптоген. Стимулиращото й действие е по-слабо от това на жен-шена, което я прави по-подходяща за жени, докато гинсенозидите в жен-шена са по-подходящи за мъже без сърдечносъдови заболявания.

 

Ашвагандата обаче, има и подчертани противовъзпалителни ефекти, съперничещи с тези на глюкокортикостероидите, според някои автори. Съдържа стероидните лактони витаферин А и витанолид Е, както и фитостероли и алкалоиди. Те балансират възпалителния отговор при съединителнотъканни заболявания като лупус и ревматоиден артрит. Някои автори твърдят, че ашваганда понижава плазмените нива на проинфламаторните фактори по-силно от хидрокортизон. Съставките й повлияват имунорегулацията на ниво фагоцити и лизозомални ензими. Цялото растение се счита за селективен имуномодулатор и нивелатор на кортизоловите нива.

 

Въпреки че се счита за безопасна билка, витанията трябва да се приема с повишено внимание при едновременен прием на бензодиазеини и други психоактивни лекарства.

NEWS_MORE_BOX

 

3.  Байкалски шлемник

 

Байкалинът е най-добре изучената му съставка. Има противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, както и бактериостатична активност срещу Грам-положителни бактерии.

 

Флавоноидитите в балканския шлемник също така го правят силен хепатопротектор и антиоксидант.

 

Клиничното му значение е най-вече свързано с инхибицията на синтеза на проинфламаторни медиатори – простафландини и левкотриени, и ограничаване на дегранулацията на мастоцитите. Мощна инхибиция на синтеза на инфламаторни медиатори е сравнима с тази на преднизолона.

 

Бронхорелаксиращите му свойства го правят много подходящ и при бронхиални алергични синдроми.

 

Тъй като съдържа съставки със стероиден строеж е необходимо повишено внимание при прием на кортикостероиди или антикоагуланти.