Според европейско проучване между 15 и 25% от бебетата и малките деца проявяват смущения в хранителното си поведение и отхвърлят поднесените им храни. Според различни специалисти „диагнозата“ злоядо дете не съществува. Така злояди деца няма, а по-скоро се касае за неправилен подход на родителите. Като всяка теория и тази си има своите поддръжници и противници.


Една от най-честите причини за проявата на този проблем е рефлуксът. Той обикновено се придружава с нарушена сетивност в устаната кухина и последващо отказващо хранително поведение.


Друга причина е чисто психологическа - когато бебето или малкото дете „открие“ собствената си воля и иска да има власт дори над собствената си храна. Отхвърлянето на нови неща може да бъде свързано със страх, характерен за малките деца, известен като неофобия.



Погрешно е когато бебето откаже определена храна да се бърза с нейната смяна. Така в един момент се стига само до 3-4 ястия, които бебето консумира и нищо друго.


Препоръките са, ако в даден момент бебето отхвърля някоя храна да опитаме да му я предложим по-късно. Особено в етапа на захранването бебето се среща с нови вкусове и му е нужно време да ги опознае. Важно е още да се отбележи, че нищо няма да му стане ако пропусне едно хранене.


Съвети как да се справим с отказа от храна?

В чинията е добре да се сипва по-малко отколкото обикновено ни се иска. В случай, че детето си изяде порцията, винаги може да се досипе, но по-голямото количество може да го демотивира.


Инстинктът и интелигентността и на едногодишните деца не е за пренебрегване. Понякога може да е от полза, ако смесите отказаната храна с такава, която е добре приета от бебето, за да му позволите да свикне  постепенно с  вкуса ѝ.


От значение е преди хранене да не даваме на бебето вода. Така стомахчето се напълва и чувството за ситост от погълната течност, а не от храната се увеличава.


Приемът на сладкиши също е силно непрепоръчителен, особено преди хранене, тъй като последващ прием на храна често става почти невъзможен.


Добре е половин час преди хранене да дадете любим плод. Много подходящ в случая е ябълката, тъй като не засища, а предизвиква точно обратното - чувство на глад. Бананът не е толкова добър избор, защото засища лесно, но е чудесен вариант за междинно хранене.


От помощ е храненето сред други бебета и деца. Примерът и желанието да си като останалите е заразително. Затова често пъти злоядите деца в детската градина не се проявяват като такива.


Обикновено характерно е, че бебето или детето яде не само по-малко количество, но и значително по-бавно. Ако родителите са изнервени или припряни, само биха усложнили положението. Важното е да не се стига до наказания, колкото и да Ви се иска, тъй като например отнемането на любимата храна само би засилило негативизма към яденето.


Храненето не бива да е „между другото“, например докато детето си играе. Така то няма да разбере, че храненето е важен ритуал от ежедневието, а не нещо просто за забавление.


Паралелно с вашите опити, ако детето е по-голямо, е добре да работи и психолог. Обикновено не се започва с механизма на хранене, а с отказващото хранително поведение.


Не на последно място е важно да се отбележи, че родителите не бива да държат абсолютно на точното количество, посочено в педиатричните препоръки за съответната възраст. Те са препоръчителни преди всичко и може да има леки отклонения, които се определят от апетита на бебето. Както при нас, възрастните, така и при децата има моменти, когато апетитът е намален.


Библиография:
1.    W. Sears, M. Sears; The Baby Book;
2.    J M Fernández Núñez et al.; "Doctor, the child does not eat": a motive for consultation; Pubmed