Между 25 и 60% от доносените новородени и 80% от недоносените развиват клинично значима хипербилирубинемия или т.нар. жълтеница. При повечето стойностите на билирубина се движат между 85 и 240 umol/l. Клиничните симптоми се развиват, когато стойностите на билирубина в организма се повишат 2- или 3-кратно.

 

Какво се случва в тялото?


Физиологично билирубинът се свързва с един от плазмените белтъци – албумин и така се транспортира до черния дроб. По този начин, когато е свързан с албумина, билирубинът не може да премине кръвно-мозъчната бариера и следователно не е токсичен за централната нервна система.

 

В черния дроб билирубинът, който до този момент е бил неразтворим във водна среда, се трансформира чрез поредица от биохимични процеси до директен билирубин, който е водноразтворим. Под тази форма той се пренася чрез жлъчката към гастроинтестиналния тракт. Там той претърпява ново преобразуване в друго съединение – стеркобилин, който се изхвърля чрез изпражненията навън.

 

При новородените и недоносени деца еритроцитите имат по-кратък живот (70-90 дни) и след раждането настъпва разрушаване на голям брой червени кръвни клетки. Отделеният от тях билирубин е в голямо количество и черният дроб не може да го обработи. От друга страна храносмилателната система на новороденото е все още незряла, поради което билирубинът не може пълноценно да се превърне в стеркобилин и се резорбира обратно в кръвообращението.

 

Тези фактори водят до повишаване стойностите на билирубина в кръвта при новороденото. Когато количеството на свободния билирубин стане прекалено голямо, той може да започне да преминава кръвно-мозъчната бариера и да се натрупва в центалната нервна система. Състоянието се нарична керниктер и довежда до развитие на неврологична симптоматика у новороденото. По-застрашени от това са недоносените новородени, поради все още незрялата кръвно-мозъчна бариера. Друг рисков фактор е често срещаната хипоалбуминемия, т.е. при недоносените нивото на албумин в кръвта е по-ниско.

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата?

Освен изследване на пълна кръвна картина, се определят и стойностите на директен и индиректен билирубин. При по-тежки случаи е необходимо определяне на кръвната група на новороденото и извършването на директен тест на Кумбс. Допълнителните изследвания се назначават за разграничаване на състоянието от хемолитична болест на новороденото, инфекциозна причина за жълтеницата и други.

 

Каква е терапията?

Първоначалната терапия се състои в провеждане на адекватна рехидратация на детето. Друга възможност за понижаване нивата на билирубина в кръвта е провеждането на т.нар. фототерапия. При нея детето се поставя в специално креватче и се „облъчва” с определени вълни – бяла, зелена или синя светлина. В резултат от това настъпва фотоизомеризация. По този начин индиректният билирубин, който се е натрупал в кожата, се превръща в директен. Последният се пренася до жлъчката и оттам през храносмилателната система се излъчва от организма.

 

Страничен ефект от фототерапията е прекомерна загуба на вода, поради което водните доставки трябва да се увеличат с 10-20%. Необходимо е и поставяне на превръзка на очите, за да се предпазят все още незрелите ретини от неблагоприятното влияние на вълните.