Хипербилирубинемията (жълтеница) при новороденото е често срещано състояние, което в повечето случаи се счита за физиологично. То настъпва при 60% от доносените новородени и при 80% от недоносените в първата една седмица от живота.

 

Каква е причината?


Червените кръвни клтеки – еритроцити се обновяват през определен период от време, в резултат от което старите еритроцити се разрушават и се заместват от млади такива. Една от най-важните съставни части на еритроцитите е хемоглобинът. Посредством него те изпълняват основната си функция – пренос на газове. Той се състои от хем – небелтъчна част, която съдържа желязо, и глобин – белтъчна молекула.

 

След разрушаването на еритроцита глобинът се отцепва, а останалият хем се превръща последователно в биливердин и индиректен или неконюгиран билирубин. Последният е воднонеразтворим и посредством албумина се пренася до черния дроб. Там претърпява редица биохимични промени, в резултат от което се превръща във водноразтворима форма – конюгиран или директен билирубин.

 

По време на вътреутробното развитие на детето тази функция се изпълнява от плацентата. След разждането превръщането на индиректния в директен билирубин се поема от черния дроб на бебето. Той обаче функционира все още несъвършено. Това, в комбинация с усиленото разрушаване на феталните червени кръвни клетки непосредствено след раждането, довежда до повишаване на индиректния билирубин. Той започва да се отлага в кожата, придавайки й жълт цвят. Физиологичната жълтеница се развива на 2-3 ден след раждането, когато нивото на индиректния билирубин постепенно се повишава до около 80-100 мкмол/л. След петия ден постепенно индиректният билирубин постепено се понижава и жълтеницата намалява.

 

При някои новородени хипербилирубинемията е по-силно иразена, достигайки стойности на индиректния билирубин до 220-250 мкмол/л. Това се случва в 3-6% от случаите. Рискови фактори за по-протрахирана жълтеница са: недоносеност, мъжки пол, индукция на раждането с окситоцин, кърмене, дехидратация, гестационен диабет. Задържане на жълтеницата след втората седица от раждането изисква уточняване. То може да се дължи на хемолиза, наследствен дефицит на ензима глюкоронил трансфераза, хипотиреоидизъм, интестинална обструкция, жълтеница в резутат от кърменето и други.

 

Жълтеница от майчината кърма

Тя се развива при около 2% от кърмените деца след 7-мия ден от раждането, като индиректният билирубин достига максимални стойности след втората или третата седмица. Ако кърменето продължи, жълтеницата може да се задържи в рамките на до 10 седмици. При прекъсване на кърменето нивото на серумния билирубин рязко спада в рамките на няколко дни. Последващото възобновяване на кърменето обикновено не довежда до покачването на билирубина.

 

Причината за тази жълтеница все още не е напълно изяснена, но се счита, че се дължи на наличието на ензим, който възпрепятства конюгирането на индиректния билирубин.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Кога физиологичната жълтеница се превръща в патологична?

Допълнително диагностично изясняване е необходимо, когато:

  • Жълтеницата се проявява в първите 24 часа след раждането;
  • Серумният билирубин се повишава по-бързо от 85 мкмол/л за денонощие;
  • Серумният билирубин достига стойности над 200 мкмол/л при доносено новородено без наличие на рискови фактори;
  • Жълтеницата се задържа повече от 10-14 дни след раждането;
  • Нивото на директния билирубин е над 35 мкмол/л.

 

Най-сериозният риск от повишеното ниво на индиректният билирубин е развитието на енцефалопатия в резултат от отлагането на билирубина в мозъчната тъкан. Това състояние е известно още като керниктер. Счита се, че най-застрашени са недоносените новородени, при които са налице и някои подлежащи фактори. Такива са интрапарталната асфиксия, интравентрикуларните кръвоизливи, приложението на медикаменти, които се конкурират за свързване с албумина и други.