Все повече се тиражира идеята, че общуването с детето Ви не трябва да започва, когато ние мислим, че то ни разбира. Този процес, според специалистите, трябва да започне на много по-ранен етап – дори още в утробата на майката. Около петия месец на бременността слуховият апарат на плода е напълно завършен, но дори преди това то може да възприема звуците.


На познати и непознати звуци бебетата реагират по различен начин. Установено е, че веднага след раждането новороденото може да разпознава гласа на майка си. И не само това – те могат да разпознаят дали майката говори на някой друг или на тях самите! Разбира се, новороденото не разбира точния смисъл на думите. Но то разбира тембъра, тона, интонацията, силата на гласа и посланията, които речта носи.


Впоследствие бебето реагира по-бурно на думи, които имат емоционално значение за майката или за него самото. Когато говорите на бебето с нежно и внимателно, то също ви отговаря – гука, размахва ръчички и крачета, усмихва се. Понякога то плаче, пищи, прохърква, примлясква – издава най-различни звуци, с които изразява как се чувства и се подготвя за думичките, които ще се научи да казва на по-късен етап. Така то се опитва да общува с вас и е важно Вие да отговорите на тези опити.



Имитацията на негови движения, мимики и звуци също е подходяща на тази възраст – обикновено след първия месец. Проучване установява, че разликата между родители, които не общуват особено с бебето и такива, които постоянно му говорят в рамките на 3 години е около 3 милиона думи (като брой повторени, а не видове).


Масажите и гимнастиката също имат отношение към развитието на речта. Проучвания показават, че редовното им изпълнение – по веднъж до два пъти дневно води до наличен фонд от около 50 думи в края на първата година на детето.


Бебето не разбира, но запомня казаното. Нещата, които чува често, са му познати. За да овладее езика и да се научи да говори малкото дете трябва да е слушало думите на речта на родителите си още през първата година от живота си. Разговаряйте със своето бебе дори когато то все още използва само жестове, звуци – гука, гледа ви в очите и общува по този начин.


„Водете разговор“ с бебето по време на обичайните моменти в ежедневието, когато сменяте памперса, къпете го, храните го, сменяте дрехите му и други. Обръщайте се към него в тези моменти с поглед, с усмивка, с думи. Важно е да се назовава това, което правим. Заедно със стимулиране на процеса за възприемане на речта е важно да се стимулира и сензорното усещане – например докосване на кожата с предмети с различна текстура. Дори и при сменя на памперса може преди това да бъде потъркан в крачето на бебето. След което при обличане на дрехата тя също да бъде докосната в кожата.


Показвайте му неща от околния свят и ги назовавайте. Правете това и когато сте вкъщи, и когато сте навън на разходка. Често родителите се притесняват да говорят на своето бебе пред други хора,  но това е погрешно възприемане.


В рамките на първата година е важно да се използват кратки, прости изречения. През първите седмици – в периода на новороденото, говорете тихичко, а след това с достатъчно силен глас, без да викате.Използвайте преувеличена експресия. Емоциите се предават не само с думите, които се използват, но и с тона на гласа.


Произнасяйте думите отчетливо и ясно. Препоръчва се да се правят отчетливи паузи, като се използват често едни и същи думи, но в различни ситуации. Важно е не повтарянето на една и съща дума многократно, а използването и в различни изречения, дори били и най-прости те.


Когато детето казва нещо неправилно, не му казвайте, че греши – а повторете правилно казаното от него. Използвайте нещата, които то знае, за да му обясните неща, които все още не знае.


Нещо повече - това дали на бебетата е било говорено се отразява по-късно на резултатите им в училище. Децата от среди, където говоренето е било занемарено, са по-слаби ученици. Децата почти нямат полза от периферните разговори между техните родители, а действително научават нещо само когато се разговари директно с тях.


Източници:
Baby Talk: Communicating With Your Baby, WebMD