Всяка зърнена култура има своите специфиности и време за накисване. При всички култури важат някои общи правила. Накисват се в топла вода с 1 л киселина (ябълков оцет или лимонов сок на 1ч. вода). Накисвайте продуктите в по-голям съд с достатъчно вода, защото те набъбват. Покрийте съда с фолио и оставете да престои необходимото време в зависимост от културата, която сте накиснали. Съдът трябва да стои на стайна температура, а не в хладилник.

 

Време за накисване на различните зърната:


  • Амарант, овес, ориз, пшеница, ръж, боб, нахут – 12 до 24ч.
  • Елда, ечемик, лимец, спелта, царевица, леща – 8 до 12 ч.
  • Киноа, кафяв ориз, просо – 6 до 8 часа.

 

Бобовите култури също се препоръчва да се накисват преди топлинна обработка. Отново, за да се премахнат продукти като фитинова киселина и ензимните инхибитори. А това става най-ефективно чрез накисване в кисела среда и топлинна обработка.

 

Тук възниква въпросът защо ние консумираме тези храни без предварително накисване, а при бебетата се налага това. Отговорът е в незрялата храносмилателна система на бебетата. При тях е ограничено производството на ензима амилаза, отговорен за разграждането на въглехидратите, които се съдържат в зърнените и бобовите култури. Зърнените и бобовите култури са трудносмилаема храна за най-малките.

 

Те се разграждат от ензимите в слюнката, ензимите получени от майчината кърма и някои чревни ензими, които са съвсем недостатъчни за правилната обработка на зърната. За това не е особено препоръчително да се започва захранване със зърнени култури.

 

Захранването със зърнени култури при децата е добре да започне с безглутенови продукти като ориз, царевица, просо, амарант, киноа. След това се преминава на глутеновите като се започва от тези с най-ниско съдържание на глутен. Схемата е следната: овес, ръж, ечемик, спелта, пшеница. Всяка култура се дава в продължение на 3 до 5 дни, след което се преминава на по-високоглутеновата.