Запекът при новородените и бебетата е едно от трите най-чести функционални разстройства на храносмилателната система. В тази група влизат още коликите и т. нар. рефлукс или връщане на стомашно съдържимо от стомаха към хранопровода и устата.


Важно е да се отбележи, че често хълцането, което следва непосредствено от нахранването се дължи точно на това връщане на мляко. Причината е, че се дразни т. нар. вагусов нерв, който от своя страна води до стимулиране на диафрагмата, нейното съкращение и проявата на хълцане. Тоест връщането на мляко не е задължително да се диагностицира само по отделянето му извън устата, тъй като може да достига само до хранорповода и да се връща обратно.


Запекът, както и коликите, според някои проучвания се среща повече при момчетата и съответно при тях протича и малко по-тежко. Обикновено е налице при бебета на адаптирано мляко, но в някои случаи може да се прояви и при кърмени. При кърмените, при които се проявява запек, обикновено значение има даването на медикаменти с активна съставка симетикон. Той облекчава коликите, но същевременно даването му при всяко хранене може да намали позивите за дефекация.



Като запек при бебета се определя липсата на изхождане в рамките на повече от 48 часа. По-голямата част от педиатрите препоръчват да се изчаква този период, преди да се предприеме стимулация на изхожданията, била тя с клизми, супозитории (свещички) или орални разхлабителни.


Преди да достигнем до тези методи може да си послужим с някои съвсем прости, но често много ефикасни методи. На първо място са масажите в областта на дебелото черво – около пъпа. В тази област се правят и масажите срещу колики – за по-лесното отделяне на газовете. Особено стимулиращо действие има натискът с масажни движения в низходящата част на дебелото черво, която се разполага вертикално, вляво и около 2 см отстояние от пъпа.


Тези масажи могат да бъдат правени преди всяко хранене, но е силно препоръчително да започнат след зарастването на пъпния остатък. Освен масажите значение има и гимнастиката и по-конкретно тази на краката. Правят се движения към коремчето, за да се оказва натиск и по този начин да се улесни изхождането по механичен начин. Крачетата се притискат към корема, като се задържат около 5 секунди и отново се връщат в изходна позиция. Тези движения могат да се повтарят около 10-15 пъти. Освен това може да се имитира и каране на колело.


Пробиотиците са друг важен фактор за осигуряване на честа дефекация. Добър вариант са комбинацията на пре- с пробиотици. Олигозахаридите имат ключово значение, те се съдържат и в кърмата в големи количества, а както е известно някои кърмачета на кърма могат да имат изхождания дори след всяко хранене.


В случай, че с дневната доза от един прием, която е и профилактична, не е налице ефект – то може да се премине на лечебна доза, която се състои в два приема в рамките на деня. Важно е да се отбележи, че тъй като коликите често настъпват по време на вечерните часове, то някои специалисти препоръчват пробиотиците да се дават преди вечерното хранене, като по този начин се смята, че се намалява степента на изразеност на дискомфорта.


При бебета, които са на адаптирано мляко, се препоръчва и приемът на вода. През първите месеци се препоръчват около 100 мл. Идеята на доброто оводняване е улесняване придвижването на пасажа на чревното съдържимо. Някои специалисти препоръчват дори добавянето на захар (тръстикова), но тя е със спорен ефект.


Някои експерти са установили, че даването на лактаза – ензим, който разгражда млечната захар, не само оказва благоприятен ефект върху коликите, но освен това може да ускори и изпразването на чревното съдържимо.


Не на последно място значение има и смяната на адаптираното мляко, което се приема. Но повечето педиатри са на мнение, че в случаите, в които бебето не изпитва дискомфорт от липсата на изхождания за по-дълъг период от време, то смяната на млякото може да бъде отложена. Някои дори препоръчват да бъде изчакано и началото на захранването, при което се очаква различните храни да доведат до така желания ефект.