Кои са особеностите при захранване с глутен?

След като в менюто на бебето са въведени месо, жълтък и безглутенова каша, след 6-месечна възраст може да започне захранването с глутен.


Глутенът представлява белтък, който се съдържа в някои зърнени култури – овес, жито, ечемик и ръж. Той има висока хранителна стойност, придава еластичните качества на тестото и неговото съдържание в пшеницата до някъде определя, качеството на хляба. Полезен и хранителен, от друга страна глутенът е труден за храносмилане.


 

При около 1% от населението на земята е установено наличието на автоиимунно заболяване в резултат на приема на глутен, наречено глутенова ентеропатия - ГЕ (цьолиакия или нетропическо спру). Това става и повод за провеждането на редица задълбочени проучвания за връзката между захранването и развитието на ГЕ.


В резултат на голямо обсервационно проучване, Европейската асоциация по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) препоръчва предлагането на глутен да започне, след навършване на 6 месеца, като той не е подходящ за първа захранваща храна. Посочва се оптимален времеви прозорец за начало на предлагането между 6-ти и 7-ми месец. Според публикуваните резултати ранното въвеждане, повишава рискът от развитие на глутенова цьолиакия и диабет в по-късна възраст. В последстиве други проучвания, установяват липсата на връзка между продължителното кърмене и рискът за развитие на цьолиакия. Заболяването ГЕ има доказан автоимунен произход и се определя от редица наследствени фактори. При децата с фамилна обремененост, по-ранното или по-късно въвеждане на глутен не променя рискът за развитие на заболяването. 


Изследване включващо деца, с доказано носителство на HLA – DQ2 или DQ8 и поне един роднина с хситологично доказано заболяване цьолиакия, също потвърждава горните твърдения. Наблюдаван е и ефектът от прием на 100 мг глутен или плацебо между 16 и 24 седмица след раждането. Измервано е нивото на антителата периодично, а на 3-годишна възраст е потвърдено или отхвърлено наличието на заболяване, чрез биопсия. Установено е, че приемът на малки количества глутен, в посочения период НЕ редуцура рискът от развитие на цьолиакия на 3-годишна възраст.


Промяната в глутеновата толерантност е динамичен процес и проучванията показват липсата на връзка между кърменето, късното въвеждане и развитието на глутенова ентеропатия.


Все пак не се препоръчва твърде ранно (преди 4 месец) или твърде късно въвеждане (след 7 месец).

Популярна и добре работеща схема, която се препоръчва, е:

Започва се с постепенно нарастващи количества. След като вече сте въвели безглутенови каши (ориз, царевица, просо, елда) най-вероятно една-две като вид до момента, за около седмица следва към тях да се добавя глутенова каша, до достигане на пълна порция чиста глутенова каша.

 

Всяка от горе изброените зърнени култури е с различно съдържание на глутен, като в пшеницата се открива в най-големи количества (около 25%). Най-подходящият ред за въвеждане на глутен е: овес, ръж, ечемик, пшеница. След достигане на пълната порция, например овес, се преминава към следващата глутенсъдържаща култура. Захранването продължава около месец, след което се преминава към редуване на глутенова и безглутенова каша. Обичайно се предлагат за закуска или следобедна закуска. В зависимост от броя на храненията са възможни вариации като предлагането вечер или на обяд не е напълно изключено. За да бъдете максимално спокойни при захранването, обсъдете възможностите с педиатъра и съобразете с индивидуалните особености на детето (растежен канал, доносеност, фамилна обремененост, доказани алергии, режим на сън и хранене и др.).


В хода на захранването се следи за появата на прояви на непоносимост – изоставане в ррастежа, диария, запек, колики, кръв в изхожданията и др. Отново всеки проблем, следва да се обсъди и уточни с проследяващия лекар.

 

Библиография:

1.https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/infant-and-young-child-feeding;

2.Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition

by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;

3.https://naspghan.org/wp-content/uploads/2020/03/March-2020-Article-E-JPGN-19-554Health_Impacts_of_Early_Complementary_Food-1.pdf

4.https://www.elsevier.es/en-revista-boletin-medico-del-hospital-infantil-201-articulo-guidelines-for-complementary-feeding-in-S2444340917000401