При раждането си над 90% от бебетата от мъжки пол се раждат с така наречената “вродена фимоза”. Това е нормално физиологично състояние, при което се наблюдава стеснение на препуциума - над главичката на пениса.


Все още се водят спорове за нуждата от т. нар. „заголване“ или „забелване“ на главата на пениса при бебета от мъжки пол, като все повече са педиатричните асоциации в различни държави, които го отхвърлят и насочват родителите към естествения ход на разширяване на кожата – което може да стане около 3-4-годишна възраст или най-късно в пубертета.


Фимозата се счита за напълно нормално състояние през първите 2 до 6 години от живота на детето, а намесата се определя като излишна според педиатричната асоциация във Великобритания.



Според педиатричното дружество на Нова Зеландия свързващата мембрана между препуциума и главичката на пениса се разгражда естествено във времето, без нужда от форсиране на процеса, освен ако не се създават чести проблеми като възпаления.


За разлика от това педиатричната асоциация в България все още препоръчва еднократното или постепенно забелване. Първият вариант е значително по-травматичен и налага обработка поне през първата седмица, тъй като често кожата е възпалена и може да кърви, а при уриниране – може да се раздразни допълнително.


Ранното забелване може да редуцира риска от задълбочаване на фимозата при деца, които са предразположени към такъв проблем, но те са изключително малък процент, като рискът е, че при пропускане на няколко дни от постепенното забелване е възможно да се получат сраствания и дори при по-тежките случаи  деформации, които да променят формата на пениса в различна степен. Освен това ранното заголване води до повишено обезчувствяване, поради кератинизиране на кожата, което като ефект в по-късна възраст може да намали въздействието на тактилните стимули и възбудата.


През 90-те години на миналия век в САЩ обрязването става популярно, след което все повече педиатри и уролози отбелязват, че така се е намалявала защитната функция от препуциума върху главата на пениса. Освен това променият епител на кожата на главата на пениса е довел до намаляване на чувствителността при полов контакт. Затова все повече се утвърждава мнението че при добра хигиена не е нужна намеса със забелване или дори обрязване.


Референции:
1. J. Hoecker, Care for uncircumcised penis, Mayo Clinic;
2. American Academy of Pediatrics;
3. W. Sears, M. Sears; The Baby Book.