Езикът на бебето през ранните месеци е меко казано труден за разбиране. Но след четвърти месец обикновено уменията му за общуване значително започват да се подобряват. Освен това на този етап те започват да усещат как да използват звуците и езика на тялото, за да въздействат и върху поведението на родителя в една или друга степен.


В началото бебетата започват да произнасят „а-а-а“, след което постепенно се научават да притварят устни и се получава звукът „о-о-о“. Те постепенно усещат, че им е необходима лека модификация на т. нар. постановка „език-уста“, след което не могат да спрат да се упражняват. Започва проточване на усвоените звуци в дълги поредици като „оо-аа-оо“ или удължават дълго време някоя гласна – „еееее“.


Най-често произнасянето на звуци се тренира по време на някоя игра, която им доставя удоволствие или при друго приятно изживяване – кърмене или хранене с друго.



Някои от издаването звуци често са и звукови сигнали, които могата да показват нужда и желание за вода или храна, а и не напоследно място – за игра.


Паралелно с новите звуци, бебета откриват, че могат и да издават по-силно тези звуци. В някои случаи дори може да прилича на пищене, но реално е начин, с който бебето открива своя глас и не се препоръчва да се опитвате да му давате залъгалка или да го карате да спре.


Според експертите в областта целта на бебето със сигурност не е да дразни околните или да търси внимание, а просто изпробва различни звуци, за да види и които от тях му допадат, но също така следи и за реакция на околните.


Възможност, с която да не ви „пищят“ ушите в случаите, в които бебето използва силни тонове, е да отвръщате на виковете с шепот.


Когато бебето е развълнувано много често някои звуци могат да изглеждат дори като писък, когато се изхвърлят силни струи въздух през гласните струни.


Важно е родителите да се опитват да подръжават на звуците на бебето, така го насърчават то да продължава, а освен това и всякакви думи, които произнасяне за него са нови и интересни.


Един от най-разпространените звуци, които бебета издават между 4- и 6-месечна възраст са поредици от пукане на балончета от слюнка, придружени с гъргорене. Те се получават при издишване на въздух през отворената, пълна с уста слюнка. Когато наближи периодът с растеж на зъби – повечето звуци стават бълбукащи.


В същия диапазон от време са и първите прояви на т. нар. „бъбрене“ – когато бебето комбинира гласни със съгласни. То е и най-открояващата се част от речта между 6- и 9-месечна възраст.


Хубавите емоции от началните опити за формиране на реч са не само в помощ на детето, за да започне да общува ефективно с околните коло него, но също така и би помогнало на родителите да общуват по-добре с него.


Винаги трябва да се започва „диалог“ с познати думи – например неговото име. Помага и думите да се провлачват, така че да има време да бъдат възприети по-лесно като сигнали. На този етап около 5-6 месечна възраст те разпознават и думи, които определят самите тях – например „миличко“, „слънчице“ и други, които използват родителите.


Експеримент, който много добре показва колко е важно името на бебето да се споменава често е като говорите зад гърба му, като първо не се обръщате към него на име. След това произнасянето на същото изречение, но назовавайки първо името на детето води до изразена реакция и обръщане към страната, от която говори родителя.


Важно е да се отбележи, че бебетата дори и да не възпроизвеждат веднага това, което им се говори и повтаря, след време успяват да имитират много успешно, това което са усвоили. Способността за имитиране на звуци доказва, че речта е висша интелектуална способност, която бебето разпознава в околните и целенасочено се опитва да възпроизвежда.


Следва продължение...


Библиография:
The Baby Book; William Sears, Martha Sears