В различните епохи отношенията между родителите и бебето са варирали значително – от отчуждение до много силна връзка. Така и днес докато едни родители се опитват максимално много да отговарят на всеки един стон на бебето си, то други се придържат към теорията, че то трябва да бъде оставено да се наплаче, след което всичко ще бъде наред.


Все повече психолози са на мнение, че оставяйки бебето да се наплаче, както ни съветват обикновено голяма част от по-възрастните, то остава с чувство на несигурност, която след време може да се прояви в характера му.


Каквато и да е Вашата нагласа, все пак е добре да правим разлика между видовете плач и да се опитваме да отговорим на нуждите на своето бебе. В първите месеци е трудно при тях да се развият умения като манипулация, за да получат внимание, поради което плачът обикновено е свързан с някакъв проблем.



Невинаги е лесно да се определи причината, като обикновено се тръгва емпирично – това, което се очаква да е проблем, като например глад или пълен памперс. Поради незрялата все още терморегулаторна система на новороденото е добре те да бъдат проверявани и за прегряване или изстудяване.


Като част от майчиния инстинкт е налице и вродената способност за оценяване и съответно разпознаване на плача на бебето. Като по този начин тя може най-адекватно да отговори на неговите нужди.


Интересен факт е, че при оценка на плача на други деца – жените не се справят толкова добре, колкото при оценка на плача на собственото бебе.


Най-общо плачът може да бъде разделен на два вида – при физиологични нужди и под влиянието на емоции. Към първия вид спадат нуждата от храна, подобряване на външните условия (светлина, топлина, позиция на тялото, намаляване на налични стимули и други), не на последно място и нуждата от комфорт – намаляване на болката, при налична такава; подсушаване и смяна на памперси, както и осигуряване на добри условия, за да си почине и спи.


Към емоционалните нужди се отнасят нуждата от докосване или прегръдка, защита, както и не на последно място проява на привързаност и внимание.


При наличие на болка – например от колики или растеж на зъби, плачът може да бъде пронизителен и да започне без някакви предшестващи сигнали. В тези случаи има и специфични сигнали от страна на бебето, които подсказват кой орган е причината за дискомфорт. При коликите те обикновено се свиват, а при растеж на зъби обикновено пъхат всичко възможно в устата си, за да облекчат дискомфорта.


В някои случаи труден за разпознаване е плачът от претоварване. Тук се има предвид стимулите от външната среда. Така воденето на бебето в места с много хора, както и такива с повишена светлина или много шумни такива, може да доведе до бързо претоварване и изява на плач, който трудно може да се успокои в повечето случаи.


Бебето след такива стимули заспива по-трудно, може дори да се буди неколкократно и да спи твърде леко. Цялото им поведение показва изразена превъзбуда.


Ако не са налице някакви физиологични причини е добре за плача да се потърси и в някаква степен незадоволяване на емоционалните му нужди. Подходящи са прегръдката, полюшкването, дори изпяването или тананикане на песничка.


Понякога поради слабата регулация на емоциите при бебетата те се натрупват. Това важи в еднаква степен както за положителните, така и за отрицателните емоции. Единственият достъпен начин за разтоварване е плачът. Дори и ние възрастните понякога все пак имаме нужда просто да разпуснем по този начин иликакто се казва да си „излеем мъката“.


Важно е и майката също да бъде спокойна, тъй като често бебетата са като едни антени, които долавят твърде лесно и бързо дистреса при възрастните.


Когато покажем на бебето, че не е само и има къде да потърси и получи утеха, то се чувства свободно да опознава околния свят, тъй като чувства увереност, че средата е благоприятна.


Библиография:
The Baby Book; Martha Sears, William Sears