Единственият начин за общуване при бебето е плачът. За всяка майка, особено в първите седмици след раждането, е изключително мъчително и притеснително да слуша плача на рожбата си.

 

В началото е наистина трудно да разберем защо бебето плаче. След известно време майките започват да разграничават хленченето от крясъците, в резултат на колили, например. Ето няколко насоки как да различим видовете плач при бебето.


  • Плач, изразяващ глад. Той започва неравномерно, неритмично, леко проплакване, редувано с тишина. Постепенно започва да се усилва, става все по-ритмичен и настоятелен. Ако не нахраним бебето, плачът може да премине в истеричен рев.
  • Плач, в резултат на болка. Започва изведнъж, много силен, след което следва затихване, последвано от хлипания и поемане на въздух, които се повтарят. При такъв вид плач има опасност от т.нар. захласване. В такъв случай трябва да отвлечете вниманието на дете, за да прекратите това дълго поемане на дъх. Установете източника на болката и се опитайте да го отстраните.
  • Плач, изразяващ гняв, раздразнение. Силен плач, последван от пауза със задъхване, следван от друг писък, повтаря се в цикъл. В този случай също има опасност от захласване.
  • Плач за внимание или от скука. Не много силен, тип хленчене или мрънкане. Ако вниманието на малкото се отвлече с нещо интересно, то спира да плаче и ако изгуби интерес възобновява хленченето. Този плач има за цел да ни повика, за да бъде взето на ръце, гушнато и обгрижено.

Махане с ръчички, пеене също са вид общуване отстрана на бебето, но плачът си остава най-ефективният метод, чрез който бебето може да привлече вниманието на възрастните. Това се отнася с пълна сила за първите няколко месеца от живота на детето.

 

Около 6-и, 7-и месец плача става воростепенен метод за комуникация. Бебето започва да комуникира и чрез други способи като усмивки, ръкомахане, издаване на звуци и т.н.