Вземайки под внимание факта, че кожата е определена за орган с най-голямо площ в човешкото тяло – когато е налице заболяване или патологично състояние, то може да се отразява и на целия организъм.


Чувствителността на бебешката кожа се дължи и на дебелината на епидермиса от една страна. За разлика от възрастните, при бебетата епидермисът, който изпълнява защитна функция, е 2 до 3 пъти по-тънък.


Този факт налага изборът на изключително щадяща козметика, която да съдържа минимално дразнители. Дори при обработка на пъпния остатък, която най-често се извършва със спирт, се препоръчва той да не се накапва директно в пъпа, а само да се намазва с памучен тампон или напоена клечка за уши. Причината е, че при малко по-обилно поливане със спирт е възможно по-голямо количество от допустимото да бъде абсорбирано от кожата.



Има тенденция за връщане на практиките за мазане на бебето с растителни мазнини, които се преваряват – най-често зехтин или дори с животинска маса – най-често свинска. Но е важно да се отбележи, че в мастната тъкан се натрупва голямо количество токсини, поради което остава неясно доколко количеството на химикали в животинската мазнина е безвредно.


Освен това роговият слой съдържа значително по-малко количество липиди и по този начин различни водоразтворими вещества могат безпрепятствено да преминават през кожата.


Намаленото количество на липиди налага по-честото използване на козметика с емолиентни свойства, за да се намали и загубата на вода през кожата.


Освен по дебелината, бебешката кожа се различава и по броя на своите придатъци и тяхната функционалност. Така потните жлези при бебетата са значително в по-голямо количество на квадратен сантиметър площ, в сравнение с броя при възрастни.


Значително по-розовият оттенък при бебетата се дължи на изключително богато развитата капилярна мрежа, която осигурява и добър газообмен. Възможно е получаване на струпвания от капиляри, които да стават добре видими под тънката и светла кожа. Най-често се разполагат по клепачите, средната част на челото или по врата.


Те не бива да притесняват родителите, тъй като най-често в рамките на около година постепенно изчезват и причината е, че постепенно излишъкът от кръвоносни съдове се свива, а освен това и кожата става по-плътна.


Някои подобни струпвания могат да се забелязват и за по-дълъг период от време – но обикновено само при плач, когато кожата значително се кръвоснабдява.


При новородени рН на кожата достига почти неутрални стойности – около 6,5. Поради тази причина се препоръчва съвсем в началото да се използва козметика, която да бъде с по-високо рН.


Постепенно в рамките на приблизително един месец нивата достигат до 5,5 рН, а между 1-3 години кожата на малките деца се характеризира с образуването на т. нар. киселинна мантия, която има защитна функция.


Небезизвестен е фактът, че по-продължителното слънцеизлагане не се препоръчва преди навършване на 2-годишна възраст. Изгарянето на кожата при малки деца е свързано с повишен риск от развитие на рак в зряла възраст.


Причината за чувствителността на бебешката и детската кожа към светлината, е намаленото количество на пигмента меланин в нея. Така до 6-месечна възраст той се отделя в изключително минимални количества, които не оказват протективна функция, от която има нужда кожата.


За профилактика на здравата и добре поддържана бебешка кожа значение има хидратацията – докато при кърмени бебета е възможно водата да се спестява или да бъде в минимални количества, то при бебетата, които се изцяло на адаптирано мляко е добре да се приема по-голямо количество вода.


Друг важен момент е достатъчното омазняване. Освен с използване на емолиенти, значение има и обогатяване на кърмата с омега-3-мастни киселини, чрез прием от майката на добавки.


Библиография:
W. Sears, M. Sears; The Baby Book