Уртикарията като често срещано състояние при бебетата
1. Признаци и симптоми
При уртикария пъпчиците понякога имат белезникав връх. Обривът може да се появи на грозд, да променя формата си и дори местоположението за часове. Големината на обрива варира от няколко милиметра до големи размери. Създава усещане за парене.
При ангиодем се наблюдава подуване на тъканите. Характерно е подуването на тъканите около очите, клепачите, както и краката, гениталиите и гърлото.
При отичане на тъканите на гърлото дишането се затруднява, което и налага спешна консултация с лекар и лечение на детето.
Копривната треска и ангиодемът в много редки случаи могат да доведат до анафилактичен шок. Признаци за него са затруднено дишане, спад на кръвното налягане, замаяност и загуба на съзнанието.
2. Диагноза
Лекарят може да постави диагноза само при оглед на кожата. От анамнезата специалистът прави изводи за вероятните причини за състоянието, включително потенциални алергени и агенти на стреса.
При хронична уртикария, лекарят проследява хранителния режим на детето и назначава поредица изследвания, които да насочат за причините за състоянието. Като такива могат да се предполагат и заболявания на щитовидната жлеза и хепатит.
Важна е реакцията на организма при налагане на засегната кожа със студено или при промяна на налагането на отеклите части на тялото.
3. Лечението
Лечението зависи от причините за уртикарията. При умерената й проява не е необходима специална терапия, дори отминава от само себе си. Все пак трябва да се установят вероятните причини за състоянието и бебето се предпазва от тях. Такива могат да бъдат: претопляне, непоносимост към пелени и други контактни тъкани, по-продължителен досег с урина и изпражнения, чувствителност към миещи средства и други. При сърбеж и копривна треска лекарят може да назначи антихистаминов препарат, за да се предотврати усложняване на състоянието.
Антихистаминов препарат се назначава за ежедневен прием при хронична форма на уртикария. По принцип лечението е строго индивидуално, всеки организъм реагира на различна терапия. Ето защо е важно да се поддържа тясна комуникация с лекаря до откриване на подходящата.
Възможно е лекарят да смени антихистаминовия препарат, да предпише друг медикамент или комбинация от лекарства. В редки случаи при хронична продължителна уртикария се налага прием на стероидно лекарство, което се назначава за кратък период от 5 дни до 2 седмици, но не по-дълго заради рисковете от странични ефекти.
При чести случаи на ангиодем, както и анафилактичен шок, се налага спешна медицинска помощ.
Лечението при децата със сериозна алергия включва терапевтична програма, първо от инжекционно въвеждане на епинефрин, след което предприемане на стъпки за ограничаване на алергичните прояви на организма.
При този случай родителят получава строги инструкции от специалиста за поведението при алергичен пристъп за запазване здравето на детето.
