Във възрастта 12-18 месеца децата се променят много. Те вече не са бебета, а деца. Започват да разбират думите на мама и тати, способни са да изпълняват прости команди, започват да разбират света около себе си и да искат да правят и откриват нови и вълнуващи неща. Наред с това възникват и множеството забрани, които неминуемо се посрещат от децата с бурно недоволство, което се изразява в истеричен рев, тръшкане и силно раздразнение.

 

Много често майките задават въпроса: „Само моето дете ли е толкова непослушно?“. Оговорът, разбира се, че е „не“. На една годинка детето все още не може да говори. Единственият начин, по който може да изрази чувствата си – радост, тъга, възмущение, яд, гняв е чрез писъци. Няма лоши деца, няма твърде емоционални деца или такива с непокорна зодия. Има неразбрани деца.


 

Важно е да показвате на детето, че разбирате неговите емоции и чувства. Трудно е, когато си на 1 годинка, не можеш да говориш, а в теб напират толкова емоции, които искаш да изразиш. Често срещано е, когато вземем дистанционното или друг неподходящ предмет от ръката на детето, то да изпадне в истеричен рев. Вместо да му се карате и да кажете: „Това не е за теб!“ пробвайте така: „Ти защо се ядоса? Защото ти взех дистанционното ли? Разбирам те, че искаш да играеш с него и сега си разстроен, но с него не трябва да се играе. Виж колко по-интересни играчки и книжки имаме тук.“ След като покажете такова състрадание на детето си почти е сигурно, че ще потушите този изригнал вулкан. След това отвлечете вниманието му с нещо любимо. На тази възраст това става сравнително лесно.

 

Не забравяйте, че на една годинка детето ви може да ви разбере, когато му говорите. Важно е разговорите с него да са прости, а забраните – обосновани. Винаги, когато забранявате нещо трябва да обясните защо. Забрана от типа: „Не се доближавай до печката!“ за детето звучи нещо много интересно и то става следващата му цел. Вместо това му кажете: „ Не трябва да пипаш печката, защото тя е гореща и ще ти изгори пръстчето и после ще бъдеш тъжен."