Терминът тортиколис произхожда от латински и буквално означава “извита шия“. Той описва едно сравнително често срещано състояние за ранната детска възраст, което може да бъде както вродено, така и придобито. С по-голяма честота се наблюдава вроденият тортиколис, въпреки че трудно се разпознава от самото раждане. Става по-манифестен около месец след раждането, с осъществяването на контрол над шийната мускулатура.


Вроденият тортиколис отговаря добре на физиотерапия, често е свързан с появата на плагиоцефалия (асиметрия във формата на главата и/или лицето). Тя се дължи на действието на гравитационните сили над ротираната настрани глава на новороденото.


Придобитият тортиколис се установява около 4-6 месец или по-късно, като може да има остро начало или да се появи постепенно. За разлика от вродения, тук не се наблюдава лицева асиметрия.



Състоянието в детска възраст, се различава от спастичния тортиколис, който е характерен за възрастните!

 

Какви са симптомите?

При вродения тортиколис се наблюдава ограничен обем на движенията на главата и шията. Главата е отметната на едната страна, а брадичката е насочена на срещуположната. Понякога на шията, в областта на мускул стерноклейдомастоидеус, може да се палпира малко образувание („псевдотуморна формация“) с размерите на грахово зърно. Възможно е да се наблюдава различна степен на плагиоцефалия. Понякога се съчетава с други мускулускелетни нарушения, като дисплазия на тазобедрените стави.


При придобития тортиколис също се наблюдава ограничен обем на движения на глава и шия, с типичното за състоянието, глава отметната в едната посока и брадичка в срещуположната. Появява се след 4-5-месечна възраст. При “доброкачествен пароксизмален тортиколис“ могат да се наблюдават епизоди с поклащане на главата, като тези „пристъпи“ могат да бъдат придружени от други симптоми като повръщане, неспокойствие, сънливост.

Какви са причините?

При тортиколис е нарушена функцията на мускул стерноклейдомастоидеус, в човешкото тяло има два симетрично разположени такива мускула. Всеки от тях започва с две залавни точки от гръдната кост и ключицата, насочва се косо нагоре и се прикрепя за темпоралната кост. Осъществява предна и странична флексия на шията и контралатерална ротация на главата.


Вроденият тортиколис може да се дължи на:

  • Позицията, която е заемал плода преди раждането;
  • Аномалии в развитието на мускула;
  • Травма или нараняване по време на раждане;
  • Рядко може да бъде симптом на подлежащо състояние;
  • Вродени костни аномалии, които засягат шийна част на гръбначен стълб:
  1. Със сублуксация на първи и втори шиен прешлен;
  2. Или свързани с други вродени скелетни аномалии - къса шия, горни и долни крайници; нанинзъм; Klippel-Feil синдром (вродено състояние, при което са срастнали част от шийните прешлени); аходнроплазия, Morquio синдром (метаболитно нарушение на метаболизма на въглехидрати) и др.

 

Причини за развитие на придобит тортиколис:

  • Инфекция, по-често вирусна;
  • Травма на глава и шия;
  • Гастроезофагеален рефлукс;
  • Инфекции на меките тъкани в близост;
  • Зрителни нарушения;
  • Дистонична реакция към медикаменти;
  • Синдром на Сандифер, който възниква при гастроезофагеален рефлукс и се представя със спазъм на шийната мускулатура;

Как се поставя диагнозата?

По време на прегледа се изследва подвижността на глава и шия, при палпация на шията може да се установи едностранно псевдотуморна формация, оценя се лицевата и черепна симетрия; изследват се тазобедрени стави.

Какво е лечението?

За справяне с вродения тортиколис, се прилага изключително физиотерапия, в комбинация с упражнения у дома. Възможно е да се прибегне до поставянето на специализирани яки-ортези, които прилягат около шията с цел да подпомогнат стабилизирането на мускулатурата.


При децата с лека до умерена плагиоцефалия, успешно се взимат следните мерки:

  • Промяна в позицията на спане;
  • Специализирани упражнения;
  • Индивидуални коригиращи шлемове;

При по-тежките деформации се налага оперативно лечение.

 

Придобитият тортиколис се лекува в зависимост от подлежащата причина.

  • Овладяване на инфекцията, като може да наложи антибиотична терапия;
  • При гастроезофагеален рефлукс се спазва съответния антирефлуксен режим в комбинация с медикаменти;


За облекчение на болката и дискомфорта, към терапията се добавят нестероидни противовъзпалителни средства.