В първите няколко месеца от живота на бебето то се адаптира лесно към хората, които го отглеждат. Достатъчно е да му се осигуряват нуждите от сън, храна, забавления без значение кой точно ще се грижи за него. В този период родителите са по-привързани към бебето, отколкото то към тях. След това обаче настъпва промяна и детето преминава през период, наречен „страх от раздяла”


Това настъпва обикновено във възрастта между 8 и 14 месеца и е нормален процес от развитието на бебето. Пикът е около 18 месечна възраст, а след това постепенно отшумява. Страхът от раздяла се проявява със силен плач, когато бебето загуби от поглед майка си или човекът, който се грижи за него. 


Подобно на това състояние е страхът от непознати, който може да се прояви около 7 месечна възраст и преминава на около 1 годишна възраст. При него бебето плаче и става неспокойно, когато е около хора, които то не познава. 



Всъщност двете състояния представляват вид защитна реакция. Двигателните умения се усъвършенстват, а социалните контакти се разширяват и детето се чувства застрашено, когато види непознат или когато мама не е до него. Активира се инстинкт за самосъхранение и чрез плача то показва, че има нужда от защита. 


Въпреки че за бебето това е вид защитна реакция, за родителите периодът е много напрегнат и уморителен. Майката трудно се откъсва от грижите за него, като дори ежедневните дейности като къпане и ходене до тоалетна са затруднени.


Колко дълго продължава?


Периодът на страх от раздяла може да варира. При някои деца той се проявява по-късно – между 18 месечна и 3 годишна възраст и съвпада със започването на ясла. При по-чувствителните деца страхът от раздяла може да се задържи по-дълго – до започване на училище. При други той изобщо не настъпва. 


Добрата новина е, че състоянието постепенно се израства и в един момент бебето вече не е толкова силно привързано към Вас. 


Как да се справите със страха от раздяла?


Както всяка една промяна, препоръчва се и свикването с идеята за раздяла да става постепенно. Всичко е въпрос на тренировки. Ето няколко съвета:


1.    Упражнявайте с у дома. За бебето ще е по-лесно да свикне с това, че не сте в същата стая, ако то е провокирало раздялата. Така например, ако окуражите бебето да отиде само в другата стая, то ще понесе по-лесно факта, че не може да Ви вижда.

 

Друг подход е да обясните на бебето, че излизате от стаята, да му кажете къде отивате и кога ще се върнете. Така постепенно то ще разбере, че раздялата ви е временна и съвсем скоро отново ще бъдете заедно. 


2.    Дайте на бебето достатъчно време. Ако имате нова детегледачка или сте помолили някого да се грижи за детето, отделете първоначално поне 30 минути време, в което да сте тримата заедно. Така детето ще свикне с новия човек и раздялата ви ще е по-лесна.


3.    Винаги казвайте „довиждане”. Никога не се промъквайте тихо и незабелязано. Така у бебето се развива чувство за несигурност и следващата раздяла е много по-трудна. Вместо това прегърнете детето, кажете му къде отивате, кога ще се върнете и след това излезте. 


4.    Опитайте се да сдържате емоциите си. Не си позволявайте да плачете и да се разстройвате пред детето, защото негативната емоция ще рефлектира и върху него. 


5.    Веднъж, след като сте казали „довиждане” и сте излезли, не се връщайте обратно. Бебето ще плаче няколко минути, след което ще се успокои, когато вниманието му се привлече от нещо друго. Ако се върнете в този момент то ще разбере, че това е начин да Ви „повика” обратно и винаги ще плаче, когато излизате. 


6.    Ограничете първото излизане до около 1-2 часа. Не прекалявайте с доверието на детето, за да може следващата раздяла да не е още по-трудна. 3627