Синдромът на Шийхан, или т.нар. следродилна исхемична некроза на хипофизата, е патологично състояние с честота 1 на 10 000 родилки, което протича клинично с картина на първичен хипопитуитаризъм. Причина за некрозата на хипофизната жлеза е тежка кръвозагуба, настъпила по време на раждането или след него. В днешно време възможността за бързо и адекватно кръвозаместване намалява честотата на срещане на този синдром.

 

Хипофизата е жлеза, разположена в „турското седло“ (sella turcica) на клиновидната кост. Състои се от два дяла – преден дял (аденохипофиза) и заден дял (неврохипофиза). Хипофизата тежи около 0,6 грама, но при бременност увеличава своите размери. При тежка постпартална хеморагия настъпва хипотензия, намалява циркулиращия обем кръв, в резултат на което настъпва тъканна исхемия. Особено чувствителна към исхемията е хипофизната жлеза, която впоследствие некротизира.


 

Тежка кръвозагуба, която може да доведе до развитие на синдром на Шийхан, може да възникне при следните патологични усложнения на бременността:

 

1. Placenta praevia – т.е. разположена в долния утеринен сегмент, покриваща частично или напълно вътрешния цервикален отвор. Различават се няколко форми – ниско разположена, маргинална, истмико-цервикална, парциална и тотална, като точна причина за възникването на това усложенение не е напълно изяснена;


2. Abruptio placentae – пълно или частично отлепване на плацентата. Една от най-честите причини за отлепване на плацентата е прееклампсията;


3. Partus anormalis – асистирано раждане, при което се използва форцепс или вакуум-екстрактор;


4. Раждане на голям плод (тегло над 4000 г) или многоплодна бременност.

 

Освен тежка кръвозагуба, причина за синдрома на Шийхан могат да бъдат повишени метаболитни нужди и повишена чувствителност към хипоксемия, нарушения в кръвосъсирването, хиперплазия на лактотрофите, системни заболявания.

 

Характерно за следродилната некроза на хипофизата е, че може да се прояви както непосредствено след раждане, така и години след това. Засяга се предимно секрецията на хормони от предния дял на хипофизата – липсва продукция на пролактин, тиреоид-стимулиращ хормон (TSH), аденокортикотропен хормон (AКТХ), соматотропин, гонадотропини – фоликуло-стимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH).

 

В първите дни след раждане е възможна поява на силно, неповлияващо се главоболие, гадене, повръщане и понижено кръвно налягане. По-характерни симптоми за синдром на Шийхан са:

 

1. Потисната лактация – липсата на пролактин е причина за невъзможността за кърмене. При пациентки с по-бавна еволюция на заболяването няма трудности с лактацията;

 

2. Аменорея – поради липсващата секреция на гонадотропини. Настъпва също атрофия на млечните жлези и загуба на либидото. При някои пациентки с парциална некроза на хипофизата е възможно да отсъстват нарушения в менструалния цикъл;

 

3. Хипотиреоидизъм – понижават се нивата на тироксин и трийодтиронин, поради което пациентките се оплакват от лесна уморяемост, суха кожа, косопад, депресивност, покачване на телесното тегло;

 

4. Преждевременно стареене, хипопигментации, разреждане на окосмяването;

 

5. Хипонатриемия – най-често нарушение в електролитния баланс;

 

6. Развитие на инсипиден диабет – макар и по-рядко може да бъде засегната неврохипофизата и нейната функция. Потиска се секрецията на антидиуретичен хормон (АДХ), което води до полиурия, полидипсия и електролитни нарушения.


Диагностицирането на синдрома на Шийхан може да се окаже трудна задача. Основен диагностичен метод е ядрено-магнитният резонанс или скенер на хипофиза. Изследват се серумните нива на хормоните, произвеждани от предния дял на хипофизата. На базата на резултатите от тези изследвания и данните от анамнезата се поставя диагноза.

 

Лечението на постпарталната некроза на хипофизата е хормон-заместително – синтетичен тироксин за лечение на хипотиреоидизма; естрогени и прогестерон за регулиране на менструалния цикъл; гонадотропини, ФСХ и ЛХ, за стимулиране на овулацията; растежен хормон; кортикостероиди за регулиране на вторичната надбъбречна хипофункция.

 

Ако не се лекува, синдромът на Шийхан е животозастрашаващо състояние. Като усложнения могат да настъпят екстремно понижаване на кръвното налягане, Адисонова криза и смърт. По тази причина ранното и навременно заместително лечение е от изключително значение за прогнозата.