Какво представлява синдромът на раздрусаното бебе?

Синдромът представлява сериозна мозъчна увреда, настъпваща в резултат от силно разклащане на бебето. Причината за развитието му са слабите вратни мускули, незрялата нервна система, деликатните кръвоносни съдове.

 


Слабата вратна мускулатура не осигурява достатъчно добра механична опора за главата. Когато бебето се раздруса силно, главата му прави неконтролируеми движения. Разклащането на бебето води до многократни удари на мозъка в черепните кости. Това може да предизвиква механична травма, кървене, оток на мозъка. Други травматични увреждания могат да бъдат счупване на кости, увреждане на очите, гръбначния стълб, врата и други.

 

Синдромът на раздрусаното бебе се среща най-често при деца под 2-годишна възраст, но може да се наблюдава и при по-големи (до 5-годишна възраст). Най-често обаче пострадали са бебета между 6- и 8-седмична възраст, а основната причина е продължителен плач и невъзможност на родителя да успокои детето.

 

Въпреки, че раздрусването довежда до привидно успокояване на бебето, причината е в настъпилата мозъчна увреда. Такава увреда не може да настъпи при обикновените игри с детето, а при умишлени действия в резултат от силно чувство за гняв и безизходица.

 

Какви са симптомите?

Те включват: сънливост, тремор, затрудняване на дишането, лош апетит, повръщане, бледа кожа, гърчове, кома и други. Синдромът на раздрусаното бебе е спешно и животозастрашаващо състояние. Поради тази причина е необходимо незабавно да потърсите медицинска помощ.

 

Какви са потенциалните усложнения при детето?

Необратима мозъчна увреда може да настъпи при силно раздрусване в рамките на няколко секунди, като понякога са достатъчни и 5 секунди, за да се случи това. Възможните усложнения включват:

  • Трайна загуба или намаляване на зрението;
  • Загуба или намаляване на слуха;
  • Изоставане в развитието;
  • Интелектуален дефицит;
  • Тежка неврологична симптоматика от различно естество в зависимост от мозъчната увреда.

 

Как се поставя диагнозата?

Много често тези контузии преминават в графата „тихи увреди”. С други думи, родителите рядко съобщават, че е имало такъв инцидент на силно раздрусване. Поради тази причина лекарите невинаги търсят признаците на синдрома. В резултат много често при по-леките случаи състоянието остава недиагностицирано. Бебетата, които нямат тежки клинични прояви рядко стигат до лекарския кабинет.

 

Ако са налице неспецифични симптоми, като повръщане, неспокойствие, намален апетит, често се диагностицират като вирусна инфекция или колики. Неразпознаването на състоянието е потенциално опасно, тъй като раздрусването често се повтаря, а това води до развитие на по-тежка клинична картина.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При съмнение за синдром на раздрусаното бебе, трябва да се търсят следните патологични прояви:

  • Кръвоизливи в ретините на очите;
  • Фрактури на черепните кости;
  • Мозъчен оток;
  • Субдрален хематом;
  • Фрактури на ребрата или дългите кости на ръцете и краката;
  • Синини в областта на главата, врата, гръдния кош.

 

Как да не допуснем това да се случи?

Синдромът на раздрусаното бебе е напълно предотвратим. Родителите лесно биха могли да изпаднат в чувство за безизходица или да изпитат силна ярост, особено когато детето не спира да плаче и не може да бъде успокоено. Въпреки това правилното поведение при това състояние никога не е по-силно разклащане на бебето.

 

Плачът е често срещан в кърмаческа възраст. Това е един от малкото начини децата да изразят своята емоция, несъгласието си с нещо, чувството за глад, неразположение и т.н. Ако усещате, че сте прекалено изнервени, на ръба на възможностите си, оставете детето и се обадете бързо на някой член от семейството или на приятел за помощ. Никога не позволявайте на емоциите до такава степен да замъглят съзнанието Ви, че да навредите на бебето.