140 водещи специалисти по грижи на недоносените деца и родители събра страната ни като домакин на Третия глобален форум за подобряване на грижата за преждевременно родените новородени. Неонатолози от 26 страни от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка обмениха опит по справянето с основните предизвикателства, пред които са изправени при грижите за преждевременно родените деца и техните семейства. 19 лектори представиха успехите, които са постигнали в медицинската грижа за бебетата, осигуряването на добра база и средства, както и добрите практики за последваща грижа с децата и работата им със семействата.
 
За недоносени се смятат децата, родени преди 37 гестационна седмица, като се разглеждат три степени на недоносеност. Бебетата, родени преди термин, не просто се отличават с ниско или екстремно ниско тегло – между 600 и 2500 г. При тях основният риск произлиза от факта, че организмът все още е не е узрял и готов да се справи с предизвикателствата на живот извън майчиния. Заради това че някои системи и органи все още не са развити при тези деца е възможно да се получат увреждания и нарушения за цял живот.
 
Процентът на преждевременно родените деца расте. За България по думите на проф. Мая Кръстева, председател на Българската асоциация по неонатология, през последните десет години той стига 10-12%, което е приблизително два пъти повече отпреди. Причините за нарастване на преждевременно родените деца не е ясна. При приблизително 50% от случаите обаче могат да се установи наличието на редица рискови фактори: като многоплодна бременност, наличие на хронични заболявания, вредни навици, инфекции, възраст на родителите, особено на майката, затлъстяване и др.
 
Нарастването на числото на недоносените новородени налага мобилизирането на здравните ресурси по справянето с проблемите при грижите на тези деца, планирането на кампании, насочени към намаляване на дела на преждевременните раждания и определяне на ресурс за работа със семействата.
 
85-90% от преждевременно недоносените деца оживяват, каза доц. Збинек Страняк, дм, председател на Катедрата по неонаталогия към Института за майчина и детска грижа, Чехия. Голям процент от тези деца, за съжаление, развиват  тежки състояния, включително и неврологични, което налага задължително да се поддържа контакт с родителите в дългосрочен план.
 
Според специалисти на форума финансовият дефицит и липсата на модерна апаратура за грижа за недоносените бебета са сред водещите проблеми, но сред преодолимите при намиране на подкрепа от страна на правителствата. Въпрос на предизвикателство днес е работата със семействата, тъй като родителите се нуждаят от подкрепа за справяне с отглеждането на новороденото дете. Семействата минават през различни изпитания от самото раждане до приемането на детето в обществото. Пътят  е финасово и психологически тежък.
 
 
Липса на информация, невъзможност за конктакт с новороденото недоносено от родителите, липса на кадри, които да помогнат за обучаването на майката за грижите след изписването от болницата, са основните показатели, по които общността на родителите настояват за промяна.
 
„Новороденото недоносено не е ничия собственост. То не е собственост на болницата, на медицинския екип или лекаря и право на родителите е да имат възможност да са до него.“ подчерта г-жа Силке Мадер, председател на Европейската фондация за грижа за новородените.
 
Интересен опит в тази насока сподели д-р Милица Яневски, директор на Института по неонатология, председател на перинаталното и неонатологично сдружение при Сръбската медицинска камара, която представи опита им по въвеждането на „кенгуру майчина грижа“ в клиниките при недоносените деца и обосяването на специални кътове, в които може да се упражни за 2-3 часа контакт кожа в кожа между недоносеното бебе и майката или бащата.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Методът е препоръчват от Световната здравна организация за оптимална грижа и независимо, че той по никакъв начин не е медицинска процедура, статистиката на експертите показва, че бебетата, при които се прилага - тогава, когато състоянието им го позволява, разбира се - се развиват много по-добре.  92,9% от семействата с недоносени деца в България не са имали възможност въобще да се възползват от метода, познат още като контакт „кожа до кожа“ по данни от проучване на фондация „Нашите недоносени деца“.„Кенгуру майчина грижа“ все още е мечта не само за българските семейства, но също и за родители от други страни.
 
По време на форума въобще се отправиха силни послания за интегрирането на родителите в грижата за недоносените бебета още по време на престоя им в интензивните неонатологични отделения и  съвместяването на усилията на лекари, акушерки, психолози, физиотерапевти и останалите експерти, които участват в процеса на запазване на живота и здравето на недоносеното. Всички участници се обединиха около тезата, че най-добрите резултати биха дошли от екипната дейност на един мултифункционален екип от специалисти, който да се бори за оцеляването и на бебетата, работещ в сътрудничество с техните семейства.  
Положителна промяна в насока осигуряването на достъп на майките и бащите до недоносените бебета в интензивните неонатологични отделения се отчита и в нашата страна в сравнение с преди няколко години.
 
„Мисля, че стъпката е направена. Тази тенденция ще се развива в България. Трябва малко революционизиране на нашето мислене като специалисти, за да се приеме този маниер на поведение.“ коментира темата проф. Мая Кръстева от страна на Българската асоциация на неонатолозите.
 
„Въпреки, че според наше проучване в България все още липсва достатъчно внимание към методите и добрите практики за изграждане на връзка между майката и бебето, ние имаме все повече достъп до интензивните отделения и до нашите деца. Имаме много добри специалисти и вървим ръка за ръка с тях. Вярваме в доброто, вярваме, че можем да догоним страни като Германия, Полша, Колумбия, и дори да ги надминем.“  сподели Нина Николова от Фондация „Нашите недоносени деца“.
 
На форума страната ни бе представена и от доц. Ралица Георгиева, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛ по детски болести, чиято тема бе за перинаталните проблеми на централната нервна система при недоносените бебета. Проф. Боряна Слънчева, завеждащ неонатологичното отделение в Майчин дом и национален консултант по неонатология, представи един  изключително важен и пренебрегван проблем, наличен при семействата с недоносено бебе – психологическия стрес, с който те се сблъскват, стигащ до изключително високи стойности, както при майката, така и при бащата, и близките.
 
Сред лекторите на форума бяха имена като проф. Мария Катаржина Боржевска-Корначка, президент на Полската асоциация на неонатолозите, д-р Хосе Мария Солано, президент на Колумбийската асоциация по неонатология, проф. Тибор Ертл, съосновател на Унгарската коалиция за подобряване на грижите за недоносените, д-р Аманда Смилдзере, председател на Латвийската асоциация по неонатология, д-р Лийс Тооме от педиатрична клиника към детска болница в Талин, д-р Мари-Клод Фадус от ливанската болница „Notre Dame De Secours“ в Библос, д-р Раса Гарункстиене от детската болницa във Вилнюс, д-р Клаудия Демова, ръководител на Перинаталния център в Нове Замки, д-р Пепа Ралчева, директор на Дом за медико-социални грижи за деца в Бургас.
 
Общо от 19 лектори от Германия, Полша, България, Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия, Холандия, балтийските държави,Колумбия, Бразилия и Ливан бяха представени офталмологичните, неврологичните и респираторните проблеми при недоносените и стратегиите за справяне с тях, програми за проследяване след напускане на интензивното отделение, както и бяха споделени и въздействащи лични истории на семейства, преживяли изпитанието на преждевременната поява на бебето и всички последствия от нея.
 
Форумът беше организиран от Фондация „Нашите недоносени деца“ с подкрепата на Българската асоциация по неонатология.