Зрението е най-важната функция на човешкия организъм за опознаване на заобикалящия ни свят. Чрез него се получава над 95% от необходимата информация за външния свят, заобикалящите ни хора и предмети. Много от заболяванията на зрителния апарат, които се проявяват в бебешка и ранна детска възраст, нарушават физическото и дори психическото развитие на децата.

 


Често срещани нарушения на зрението в детска възраст са рефракционните изменения -късогледство, далекогледство и астигматизъм. Според данни оповестени от СЗО 153 млн. души в света са с некоригирано нарушение на  зрението.
 


 

Друга изключително често срещана причина за зрителни нарушения в ранна детска възраст е ретинопатията при недоносените бебета. Ретинопатията на недоносеното е водеща причина за детската слепота в страните от Източна Европа.
 


Като основна причина за широкото разпространение на ретинопатията се изтъква развитието на съвременната медицина и най-вече на неонатологията. Недоносените бебета се отглеждат в кувьози, прилага им се допълнително обдишване с кислород, сърфактанти и други модерни методи.
 


В последните години се спасяват  все повече недоносени бебета. Не са рядкост случаите, в които оцеляват новородени с извънредно ниско тегло.

 


При бебетата, родени в деветия месец, очите са напълно оформени и ретината им е изцяло покрита от мрежата на кръвоносните съдове. При недоносените деца в някои зони от ретината липсват кръвоносни съдове или те не са достатъчно добре развити. Колкото по-рано от термина се е родило детето, толкова по-недоразвити са очите.
 

 

Дълго време се е смятало, че основна причина за развитието на ретинопатия е обдишването на недоносените новородени с кислород (хипоксия). Отчита се ролята и на редица други фактори, тъй като заболяването се наблюдава и при недоносени деца, които не са получавали допълнително кислород.
 


Ретинопатията при недоносените се свързва с ниското тегло на недоносените бебета и факта, че системите и органите им не са напълно оформени.
 

 

Около 25 % от бебета, които при раждането тежат 2 килограма, страдат от ретинопатия. При недоносените деца, които не надвишават 1 килограм, заболяването се проявява в 80 на сто от случаите. При новородените с екстремално ниско тегло около 500 - 750 грама случаите на ретинопатия са от 97 до 100 %.
 

 

Това заболяване се развива само при недоносените деца, родени с тегло по-малко от 2 килограма и появили се преди 35-та гестационна седмица.
 


Могат да се разграничат пет стадия на развитие на ретинопатията
 


Първи стадий - може ясно да се разграничат зоните от ретината, които са с кръвоносни съдове, и тези, в които съдовете липсват. В този стадий съществува реален риск от развитие на болестта, но при бързо и адекватно лечение, състоянието е обратимо. При правилна терапия кръвоносните съдове ще се развият и в зоните, в които ги няма. Ако състоянието не се овладее, настъпва втори стадий.
 

Втори стадий - увеличава се броят на съдовете, които се образуват по разграничаващата линия. Съдовете, обаче нарастват в неправилна посока. При първите два стадия заболяването може да спре само и да се наблюдава подобрение и дори пълно излекуване.
 

Трети стадий - ако състоянието се влоши, ретинопатията придобива необратим характер. Съдовете започват да растат навътре в стъкловидното тяло на окото.
 

Четвърти стадий - ретинопатията прогресира, нараства съдовата и съединителната тъкан (ципи, мембрани). При четвъртия стадий се наблюдава частично отлепване на ретината.
 

Пети стадий - пълно отлепване на ретината и слепота.
 


Лекарите успокояват, че не винаги ретинопатията води до влошаване на зрението или слепота.

В зависимост от това, в кой от стадиите е овладяно заболяването, възникват и усложненията. Бързото и правилно лечение могат да спрат развитието на болестта и да ограничат последиците.
 

 

Първите патологични промени обикновено се проявяват около 8-та седмица след раждането, а заболяването прогресира в период от 1 до 5 месеца.
 

 

Често, нито майката, нито педиатърът могат да открият първите признаци на заболяването. Ретинопатията се забелязва едва в последните стадии, когато настъпи промяна в цвета на зеницата. Ако бебето престане да фиксира предметите и да реагира на светлината, това е ясна индикация за настъпило отлепяне на ретината или силно намалено зрение.
 

 

От решаващо значение е първите прегледи да се извършат от детски офталмолог още през 6-8 седмица след раждането. От изключителна важност е ретинопатията да се диагностицира още в началото или праговия стадий на болестта. Ако не се започне лечение бързо, детето може да загуби зрението си.
 


Лечението трябва да започне веднага, от 1 до 3 дни, след диагностициране на ретинопатията, защото състоянието прогресира бързо и последиците са необратими.
 

 

При индикации по спешност се извършва оперативно лечение, криотерапия и лазерно лечение.
 

 

Лазерното и криохирургичното лечение се основават на коагулацията на зоните на ретината без кръвоносни съдове. Тези методики позволяват в 80% от случаите да се спре развитието на заболяването, да се стабилизира процесът и да се запази зрението.
 

 

Когато ретинопатията бъде установена в третия стадий, лечението е много по-трудно и продължително. При 50% от случаите прогнозата е неблагоприятна – настъпва загуба на зрението, поради частично или пълно отлепване на ретината. Като допълнително усложнение могат да се развият катаракта, глаукома и атрофия на очната ябълка.
 

 

Дори при регресия на ретинопатията, спонтанно или след проведено лечение, често се наблюдава глаукома, катаракта, кривогледство и миопия.
 

 

Като единствен начин да се избегне това тежко заболяване се счита предотвратяването на раждане преди термина.