Развитие на речта. При произнасяне названието на предмет или име на човек, бебето се обръща в посоката, където се намира названият обект. Добре разбира молбата „дай“. Намира и подава познати предмети. Изпълнява по молба на възрастния научените по-рано движения с ръчички. Добре знае името си и се обръща при произнасянето му, не реагира на чуждо име. В този месец продължава подготовката за активната реч. Увеличава се изразителността на речта на бебето. То произнася серии от еднакви срички „ма-ма-ма“, та-та-та“, ба-ба-ба“. Това е т.нар лепетна реч и тези срички може да се считат за отдели думи.

 

Мъничето постоянно се опитва да произнесе нови срички, повтаря ги след възрастния, като му подражава.


 

Общуване. Обикновено мъничето е дружелюбно и общително. Разбира някои думи и изпълнява научени действия. Опитва се да подражава на интонацията и изражението на възрастните. Своето настроение показва с промяна в интонацията, със силата на поизнасяните звукове. Тъй като може да се придвижва, бебето става по-самостоятелно.

 

Но ако е в непозната обстановка, извън дома си, любознателността на бебето намалява. То е доста по-плахо и ако се осмели да се движи само, го прави заедно с мама или близо до нея.

 

Възпитание. Десетмесечното мъниче се нуждае от разнообразие не само на играчките и игрите, но и на обстановката. По тази причина водете малкото съкровище със себе си на улицата, в магазина, на гости. Това е много важно за него.

 

Ако в процеса на играта мъничето иска да направи нещо, но не успява, не бързайте да му се притечете на помощ. Нека направи няколко, макар и неуспешни опита. В този момент бебето се учи да решава самостоятелно възникналите пред него задачи. Но не бива да допускате и разочарование, за да не развие неувереност в собствените сили. Щом видите, че търпението на мъничето се изчерпва и то започва да се ядосва , помогнете му без да разбере или пък спокойно му обяснете какво и как трябва да направи като му дадете възможност да опита още веднъж.