Като начало е важно да се започне от нещо повтаряно до болка, но все пак имащо сериозна тежест при определяне развитието на едно бебе и дете. Всяко дете се развива различно, някои са по-дребни, други по-едри, поради което не можем да ги обединим под един общ знаменател. При по-едрите бебета трябва на по-късен етап да се поставят в седнало положение, тъй като тежестта притиска повече гръбнака.

Съответно, ако то е по-ниско на височина и по-малко на килограми – самостоятелното сядане и прохождане може да започнат от по-ранна възраст.


Две са основните направления в приучаването за изправен стоеж и прохождане. Първият е свързан с т. нар. изкуствено изправяне. Това е най-ранното, първо изправяне. То може да се случи най-рано след навършване на шест месеца. Нарича се така, защото обичайно става по волята на родителите. В тази възраст бебетата все още не биха могли да се изправят сами.



Като противопоказания за изкуствено изправяне се посочват повишеният мускулен тонус, наднорменото тегло, както и наличието на дисплазия, костни изкривявания или липса на вкостяване на ядрата на бедрените глави. Значение за неготовността на бебето за прохождане е и това, че не проявява признаци за пълзене. Важно е преминаването през всички етапи на двигателното развитие, защото пропускане на пълзенето или лазенето след години може да окаже негативен ефект.


С изкуственото изправяне не бива да се избързва, тъй като това може да доведе до някои нежелани последици - ходене на пръсти, чести падания, чести травми, свързани с паданията, включително изкривяване на долните крайници.


Самостоятелното прохождане обикновено се случва малко по-късно. При  повечето деца или бебета това става около 12 месечна възраст, но при някои дори около 10 месеца.


Много важно е към изправянето и прохождането да се подхожда индивидуално и да се обяснява всеки детайл на родителите относно използването на възглавнички, ергономични раници и проходилки.


Като позитив на проходилките се посочва едно своеобразно разширяване на кръгозора на бебето. Представете си само ако едно дете лежи по гръб в леглото по цял ден и дори не се обръща. Значително се ограничава така и неговата опознавателна способност. Освен това родителите не винаги имат времето да държат децата на ръце, за да е изправено.


Но далеч по-голям брой се посочват негативи на проходилките, включително и по-късното прохождане с до 3 седмици, според проучване, публикувано в British Medical Journal. По данни на САЩ до 70% от травмите до 1 година са причинени от използването на проходилки. Но по-важния въпрос e как се отразяват на двигателното развитие.


Налице е склонност към избутване с тялото, но не и ходене. Някои започват дори само да се возят, а други в един момент могат да откажат изцяло да се движат без опора на проходилката.


Ходенето бос се препоръчва от много ортопеди, защото се стимулират мускулите на ходилото, а съответно и развитието и оформянето на свода на крака.


Извън темата за проходилките, използването на колани е метод, който се препоръчва от ортопедите. Те имат отношение не само към предотвратяване на травми, но и към развиване на рефлекс за изпъване на ръцете при падане.


Често с проходилките ходенето е бързо и съответно рискът от травми, поради непреценени възможности е изключително висок. Освен това бебетата или децата имат възможност за достигане до повърхности на по-голяма височина.


Проходилките развиват само мускулите на долните крайници, а в акта на ходене е от значение както развитието на тазобедрената става, така и на горните крайници. Което е още един сериозен негатив срещу използването на проходилки.


Библиография:
https://www.bmj.com/content/324/7352/1494