Проф. д-р Мая Кръстева-Вилмош, дм, е специалист по педиатрия и неонатология. Началник на отделението по неонатология в Университетската болница "Свети Георги“ - Пловдив е от 2001 г. През периода 1981-1987 г. е редовен аспирант и асистент по неонатология в Клиниката по акушерство и гинекология в същата болница, a от  1987 до 2001 г., асистент и главен асистент.
През 2005 г. д-р Кръстева-Вилмош завършва квалификационен курс по здравен мениджмънт. Републикански консултант-специалист в областта на неонатологията за Южна България. През 2001 г. получава научното звание "доцент”, а през 2014 г. - "професор". Проф. Кръстева-Вилмош има участие в 139 научни трудове: 74 публикации по неонатология и педиатрия, 65 участия в научни конференции в България и в чужбина. С опит в 4 клинични проучвания в областта на неонатологията като главен изследовател. 
Председател е на Българската асоциация по неонатология.
 
 - Проф. Кръстева, защо процентът на преждевременно родените бебета расте? Медицината и грижите за бременните се подобряват, никога медицината не е била на толкова високо ниво, и в същото време имаме такива данни. На какво се дължи нарастващото число на недоносени бебета?
 
България е една от страните в Европейския съюз, в която честотата на недоносените новородени е сравнително висока. За последните 10 години тя се движи средно за страната между 10 и 12 % с малки вариации през различните години на фона на снижаваща се раждаемост. Когато говорим за повишаване броят на недоносените ние се позоваваме на данните преди тази декада, когато честотата беше около 6%.
 
Освен честотата значение има и променената структура на недоносените, тъй като те не са еднородна група. Налице е тенденция към нарастване броя на родените с тегло под 1500 грама и тези под 1000 грама.  Причините за тази ситуация са комплексни. През изминалите години неколкократно се променяха границите на теглото и гестационната възраст и понятието „потенциална жизнеспособност”.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Допълнително значение имат все по-младата възраст на майките, недостатъчната здравна култура на бременните, влошени социално-икономически условия при част от бременните, наличието на заболявания на майките преди и по време на бременността, генетични причини, инвитро фертилизацията и много други фактори, които влияят върху нормалното протичане на бременността, вътреутробното състояние на плода  и определят риска той да се роди недоносен.
 
Важно значение в тази посока има качеството на наблюдение на бременната и пренаталните грижи, особено в случаите на високо рискови бременности. Относителната роля на всеки един от тези фактори в различните страни не е еднаква , а понякога дори не е възможно да се определи конкретната причина за настъпване на преждевременното раждане.
 
 - Нека да изясним един въпрос, който се дискутира в обществото. На асистираните репродуктивни технологии ли се дължи ръстът на недоносените бебета и ако е така до каква степен?
 
Асистираната репродукция е само един от факторите, с които се свързва недоносеността. Обикновено този метод се прилага при жени, които имат репродуктивни и /или други здравословни проблеми. Все пак при асистираната репродукция се раждат и доносени новородени, а не само недоносени. Причината да свързваме този метод на забременяване с недоносеността е това, че в по-голям процент от случаите става въпрос за многоплодна бременност, при която риска от преждевременно раждане и недоносност е по-висок. В различните центрове броят на ражданията след ин витро фертилизация е различен и доколкото ми е известно няма конкретна статистика за страната по отношение на процента на недоносеността  при  родените  чрез този репродуктивен метод.
 
 - Какви са новите предизвикателства към медиците, медицинските заведения и системите на здравеопазването, за да посрещнат тези нужди на обществото, каквато е към момента – грижата за недоносените бебета?
 
Предизвикателствата са свързани с медицинските, социални и организационни проблеми, които обуславя недоносеността. Известно е ,че недоносените имат по- висока заболеваемост и смъртност. В развитите страни 75% от заболеваемостта и 70% от смъртността се асоциира с недоносените деца, така е и в България. При тях е налице специфична  патология от страна на белия дроб, централната нервна система, храносмилателната система и др, която обуславя при част от случаите и трайни отклонения в по- късната възраст. Същите генерират социалният аспект на недоносеността и изискват организационни мерки за преодоляването им.
 
Именно поради това е необходимо обединяване на усилията на медицинските специалисти, родителите, обществените организации и държавните институции и определянето на  ангажиментите на всяко ниво, с което да се постигне подобряване на сегашната ситуация. Нещата не се свеждат само до създаването и обучението на квалифицирани кадри - неонатолози и медицински специалисти, снабдяване с високотехнологична апаратура, прилагане на съвременни диагностични и терапевтични методи. Целта не е единствено осигуряване на преживяемост на недоносените, но и създаване на условия за добро качество на живот на тези деца. В този смисъл намесата на държавните институции и обществените организации е важна и необходима. Мога да кажа, че началото е поставено и единодействието  продължава.
 
 - Педиатрите казват, че организмът на детето е една различна вселена от тази на възрастния. Неонатолозите казват, че организмът на новороденото е уникален. Какво бихте казали Вие за недоносеното?
 
Невъзможно е с няколко думи да се опишат особеностите на недоносените, още повече, че както вече споменах те не са еднородна група. Това са деца с различно телесно тегло и гестационна възраст, тоест с различна степен на зрялост към момента на раждането. Точно  тя определя тяхната способност и готовност да съществуват в условията на извънутробната среда. Характерът и тежестта на  отклоненията при недоносените след раждането са в зависимост от анатомичното и функционално съзряване на органите и системите им и колкото е по-ниска гестационната възраст толкова патологията е по-трудно овладяваща се. Бих определила  раждането на недоносеното дете и грижата за него като предизвикателство за акушер-гинеколога, неонатолога, педиатъра и родителите.
 
 - С какво се справяте ежедневно, за да поддържате живота на недоносените бебенца и от какво се нуждаят българските неонатолози и други медицински специалисти, за да продължават да го правят все по-добре?
 
От гледната точка на неонатолог отговорно мога да заявя, че голяма част от недоносените са преживяли и се развиват добре благодарение на усилията и грижите на квалифицираните  неонатолози и медицински специалисти, които ежедневно доказват своята отговорност и всеотдайност към новородените деца. И за това оценката на родителите и обществото е допълнителен стимул за нас. За съжаление, както у нас, така и в чужбина при част от недоносените, особено родените под 1000 грама и под 25-26 гестационна седмица е налице повишен риск от трайни последици, свързани с изява на хронична белодробна болест, неврологични отклонения, нарушено зрение , слух и др. Нашата цел е да намалим броя на тези деца и комплексността на патологията, защото именно те акцентират вниманието на родителите и обществото и определят социалната тежест на проблема за недоносеността.
 
На 2-3 декември т.г. в София ще се състои III Глобален форум за подобряване на стандартите за грижа за недоносените деца. На него ще присъстват експерти от 5 континента. Събитието се организира от фондация „Нашите недоносени деца” в партньорство с Българската асоциация на неонатолозите.