Диарията при кърмачетата и новородените изисква своевременни мерки и изясняване на причините довели до състоянието. (Към първа част на материала - причини за диария при бебето)

 

Прегледът започва със снемане на анамнеза (история на заболяването). Уточнява се количество, честота и характеристики на изхождането, както и наличието на придружаващи оплаквания (температура, повръщане, коремна болка, наличие на кръв в изхожданията) или прием на антибиотици, през последните 2 месеца.



Оценява се хранителният режим, като насочено се пита за прием на храни и напитки с разхлабващо действие (круши, сливи, сокове с високо съдържание на сорбитол).


Предходни проблеми със запек.


Търсят се фактори насочващи към инфекция – скорошно пътуване, консумация на храна със съмнителен произход, контакт с животни или с хора с подобни оплаквания.

 

При антибиотик – асоциираната, постинфекциозна, както и анатомично обосновената диария, причините се изясняват при разговора с пациента. С определянето на давността и характеристиките на изхожданията се отдефинират острата и хронична диария, както и тежестта на състоянието.


В повечето случаи на остра диария се касае за остра вирусна инфекция. Състоянието е от леко до средно увредено, с температура и нестабилни изхождания (без примеси на кръв).

 

При хроничната диария симптомите са разнообразни, в зависимост от подлежащата причина. Например при болестта на Крон, могат да се наблюдават улцерации в устна кухина, изостване в растежа и др.

 

Клинични прояви

  • Оценяват се витални показатели, като се търсят признаци на дехидратация – увеличена сърдечна честота, ниско кръвно налягане.
  • Оценката на общото състояние включва, измерване на тегло, качествени и количествени промени в съзнанието.
  • Признаци за настъпващо усложнение са: намалена честота и количество на урина, загуба на тегло, понижен прием на течности.
  • При прегледа на глава и шия насочено се търсят изменения по лигавиците – оценяват се цвят, сухота, наличие на улцерации и др., нос – наличие на полипи, кожа – търсят се псориатични изменения около уста, очи и нос;
  • Крайници – оценява се състоянието на кожата, като се търсят изменения – петехии (точковидни кръвоизливи), пурпура(петнисти кръвоизливи) и др. Изследва се време за капилярен рефил;
  • Състояние на коремна стена – ниво спрямо гръден кош, наличе на подуване или хлътвания, видима перисталтика (наблюдава се при чревна непроходимост), респираторна подвижност (ограничена е при възпалителни заболявания или при перфориран кух коремен орган).
  • Аускултация: изследва се перисталтиката, тя може да бъде нормална, усилена или липсваща;
  • Перкусия: оценяват се размерите на черен дроб и слезка и се оценя наличето на свободно подвижна течност в коремна кухина.
  • Палпация: повърхностна и дълбока палпация
  • При повърхностната се търси палпаторна болка, мускулен дефанс, симптом на Блумберг. След натиск на мястото, на което е установена болка, рязко се отпуска. При възпаление на перитонеума болката се засилва и симптома е положителен.

Лечение

Лечението на диария при кърмачета е насочено в три направления: хранене и диета, рехидратация и етиологично лечение.

 

Хранене и диета
Промяната в хранителния режим зависи от установената причина. Най-често острата диария се дължи на вирусни инфекции.
При децата на естествено хранене, кърменето продължава на поискване.


Кърмачета, които приемат адаптирано мляко може да преминат на безлактозна формула, след консултация с лекар.


Ако детето се захранва, не въвеждайте нови храни и преминете към диетично хранене. Можете да предлагате сухар, от плодовете единствено банани, а зеленчуково пюре - от картоф и/или морков Твърде вероятно е в хода на вирусна инфекция, бебето да откаже да приема твърда храна и да предпочете кърма или адаптирано мляко. Придържайте се към млечното хранене, след като инфекцията премине ще продължите със захранването отново.


При установяване на конкретна причина за диарията, се започва етиологично лечение (например безглутенова диета, при деца с глутенова ентеропатия или безлатозна, при лактозна непоносимост и т.н.)


Най-важно преди всичко е възстановяването на водно-електролитния баланс.


Рехидратацията обикновено може да се постигне и чрез прием на течности през устата. Съществуват готови рехидратиращи разтвори, които се приготвят с определено количество преварена вода. Ако детето повръща, започнете да предлагате малки количества с лъжичка, по 1-2 ч.л. на всеки 5-10 мин. Приемът на големи количества течности наведнъж може да предизвика повръщане.