Пъпните хернии при новородени и бебета се срещат сравнително често. Според статистиката приблизително при всяко пето родено на термин или около термин бебе, а при недоносени – се наблюдава при всяко трето. Установяването е още в първите месеци.


Малко след падането на пъпния остатък може да се забележи надигане в областта на пъпа, но „стърчащият“ пъп не означава задължително, че бебето има херния. В някои случаи става дума за анатомична особеност.


Пъпната херния се появява следствие на дефект на предната коремна стена, което е резултат от нейната слабост. Може да се получи при силна кашлица, запек и не на последно място при продължителен плач.



По-често се открива при по-неспокойни и плачещи бебета, като предразполагащ фактор с важно значение е слабата съединителна тъкан или хипотрофична мускулатура.


Препоръките са за изпълнение на повече пасивна гимнастика през първите месеци, както и поставяне по корем на бебето поне по 20 минути на ден.


В около 80% от случаите пъпните хернии се затварят спонтанно до навършване на 3-4 години. Лесно променят размера си, могат да се уголемяват по време на плач, а след това спонтанно се репонират.


Затова и в повечето случаи лекарите съветват да се изчакат евентуални хирургични интервенции. При определяне на начина на лечение е важен размерът на дефекта на пъпния пръстен. При диаметър по-малък от 1,5 см. обикновено към третата година на детето се наблюдава самоизлекуване.


Т. нар. фиксиране на подутината, което не позволява прибиране и води до „заклещване“ на херниираната тъкан, налага задължително спешна консултация с лекар. В някои случаи има възможност за прибиране на хернията, но само по преценка на специалист.


Метод за лечение на пъпните хернии е поставянето на пластир, което ускорява лечението, но по лекарска преценка, поради възможността от разраняване на кожата при смяна на лепенките и предпоставката за инфекция.


Профилактиката на пъпната херния включва отстраняването и контролирането на всички фактори, увеличаващи налягането в коремната кухина. Това са повишеното газообразуване и коликите, а в по-късните месеци – и запекът. Препоръките на специалистите насочват и за някои диетични ограничения при майката, по време на кърмене – свързани с намаляване и избягване на храни, водещи до повишено образуване на газове.


Референции:
1. Umbilical hernia repair – Overview, National Health Service;
2. Alexandre G. Et al., Pediatric Umbilical Hernia, National Library of Medicine.