Трудната раздяла, съпроводена със силен плач е често срещано явление при най-малките деца. Около еднагодишна възраст при много от тях се развива т.нар. „страх от изоставяне” при опит на майката да напусне стаята или да го остави при друг човек (било то и някой познат за детето).

 

Въпреки, че това е нормална част от развитието на бебето, периодът създава дискомфорт, както за него, така и за майката. Разбирайки обаче, че това е нормален етап и прилагайки някои техники, процесът на раздялата би могъл да стане не толкова травмиращ и неприятен.


 

Бебетата (до 4-месечна възраст) се привързват към човека, който се грижи за тях. В този период раздялата е по-трудна за родителите, отколкото за детето. Докато усеща, че всичките му потребности са задоволени, за детето е без значение кой ще се грижи за него, така че на тази възраст то лесно свиква с чуждите хора.

 

Между 4- и 7-месечна възраст бебето започва да осъзнава, че предметите продължават да съществуват дори, когато то вече не може да ги види, т.е. то разбира, че мама и татко съществуват, въпреки че в момента не са около него. Детето обаче няма развита концепция за време, т.е. то не може да разбере, че мама ще се върне по-късно и следователно може да се разстрои при липсата й. Без значение дали майка му е в кухнята, в съседната стая или на работа, бебето може да се успокои едва след като тя е при него.

 

Между 8- и 12-месечна възраст, въпреки че постепенно стават по-самостоятелни и започват да се осъзнават като отделни личности, при децата е силно изразен страхът от изоставяне. В момента, в който детето усеща, че ще бъде оставено, то става много неспокойно и започва силно да плаче. Без значение дали излизате от стаята за няколко минути или го оставяте при детегледачка за цялата вечер, реакцията е една и съща.

 

Периодът, в който се развива страхът от изоставяне варира при различните деца – при някои може да се прояви и по-късно – във възрастта между 18-месечна и 2,5-годишна възраст. При някои този период изобщо не настъпва. При други той може да се провокира от някои стресиращи моменти, като смяна на яслата, раждане на ново дете, смяна на жилището, напрегната семейна среда и т.н.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Колко дълго продължава?

Страхът от изоставяне може да продължи различно дълго в зависимост от това как се справят детето и родителите с него. В някои случаи, при по-емоционални и чувствителни деца, той може да продължи до ранна училищна възраст. Ако той се развие при по-големи деца, това може да е признак на по-сериозно емоционално разстройство или да настъпи в резултат от насилие или развитие на зависимост.

 

Страхът от изоставяне трябва обаче добре да се отграничава от нормалните емоции, които изпитват по-големите деца, когато родителите излизат. Те много добре осъзнават какво влияние имат върху родителите си. Ако всеки път променяте плановете си или се връщате вкъщи, когато детето се разплаче, то ще продължава да го прави всеки път, за да избегне момента на раздялата.

 

Какво влияние оказва раздялата върху родителите?

Страхът от раздяла обикновено повлиява и самите родители. От една страна за майката е приятно да усеща, че детето е толкова привързано към нея, колкото и тя към него. От друга страна обаче, много често тя изпитва чувство на вина, че използва времето далеч от детето за себе си, като същевременно го оставя на грижите на друг човек или на детегледачка.

 

Освен това тя се чувства виновна, че не обръща достатъчно внимание на детето, когато то би могло да се нуждае от него. Важно е обаче проблемът да бъде разгледан и от друга страна – страхът от раздяла показва, че между майката и детето е изградена една много здрава емоционална връзка.

 

В крайна сметка постепенно детето осъзнава, че винаги се връщате при него, след като сте го оставили. Оставянето на детето с друг човек или само е полезно, тъй като му позволява да развие чувство за самостоятелност и независимост.

 

Към втора част на материала