Не само бебетата, дори плодът в утробата може да смуче по-дълго време палеца на ръката. Това е рефлекс, който не може да ни изненада, но от обичаен навик понякога може да се превърне в проблем.


Според статистически данни деца, които смучат палеца си по-често са били на изкуствено хранене, вместо на кърма. Освен това при тях по-често родителите са прилагали хранене под час, а не при поискване, както и е наблюдавана корелация, че те спят сами в отделна стая без родителите. Изследователите смятат, че колкото по-късно едно дете бъде отбито от кърмене, толкова по-рядко се наблюдава нуждата от смукането на палеца.


Вредните навици се създават постепенно и донякъде неусетно. Поради тази причина отказването от вреден навик също е дълъг и труден процес.



Смученето на палеца започва като естествено продължение на сукателния истинкт при бебето. В тази връзка този тип навик или рефлекс възниква като естествено продължение на желанието на бебето да се храни и с течение на времето се превръща в начин детето да се успокои или да се забавлява дори.


Обикновено бебета и деца, които не са свикнали да използват биберон-залъгалка, по-често прибягват до палеца. Някои експерти посочват, че нуждата от смучене на пръстите през първата година се дължи и на нуждата от допълнително храна.


Навикът за поставяне на залъгалка или палец може да показва и вид емоционален проблем – че детето например се чувства самотно. Важно е да се уточни дали не се чувства несигурно и съответно да се прояви повече инициатива за повишаване на самоувереността. Така при наличие на несигурност децата се връщат към навици от кърмаческия период.


Ако бебето или детето не чувства, че му се обръща достатъчно внимание – други сигнали са предъвкване и хапане на устните.


Намазването на залъгалката или пръстите с нещо горчиво е метод, който се отхвърля.
За разлика от това може да му покажем друг начин да се успокоява - плюшена играчка, меко одеяло, приятна музика. При заспиване с плюшена играчка ръцете се държат по-далеч от устата и така вероятността отново палецът да попадне в устата значително намалява.


Дори може да внушим на детето, че палецът е одушевена част от тялото и не му е приятно, когато то го смуче.


Рязкото издърпване на пръстите може да се приеме от детето като вид насилие и проблемът само да се задълбочи. Но от друга страна през нощта може пръстът да се маха от устата. При игра – ако забележим, че детето отново насочва палеца към устата – е добре да отнемем вниманието му към някаква друга активност или любима играчка, която да го разсее.


Постоянните забележки също не са добра позиция отстрана на родителя, защото детето вижда, че така може да привлече вниманието на възрастните, поради което започва да го използва все по-често, дори и да не изпитва нужда от поставянето на палеца в устата.


Най-често нуждата от палеца в устата се проявява и при ситуация на стрес или трудности. Не е проблем, ако се проявява моментно връщане на детето към предишни периоди, но ако се касае за дълъг период от време - може да се говори и за патологично отклонение.


Активното и постоянно смучене на пръста след 4-5-годишна възраст (ако в живота на детето не са се случвали някакви сериозни проблеми) може да се разглежда като несъответстващо на възрастта поведение. В тези случаи е подходящо да се потърси помощ от специалист.


Все пак, ако трябва да избираме между пръст или залъгалка – биберонът е по-уместният вариант и с по-малко риск за деформации на млечните зъби. Стоматолозите потвърждават, че смученето на пръста по никакъв начин не оказва влияние на постоянните зъби, които започват да растат около 6-годишна възраст.


Библиография:
1.    W. Sears; M. Sears, The Baby Book