Бременността и раждането са уникални моменти за всяка една жена и тя трябва да бъде подготвена за това как да се справи с тях. Какви грижи трябва да полагаме за новороденото непосредствено след появата на бял свят, разказва д-р Радка Масларска, която бе лектор на Форум бременност и детско здраве, организиран от Puls.bg. 
 
Когато се ражда едно дете, изключително важно е как е протекла бременността на майката– дали тя е била нормална или паталогична. Нормалната протича между 259 дни до 293 дни или между 37-а навършена или 40-а гестационна седмица. Когато бебето се появи преди 37-а седмица, под 259 ден, то се води недоносено и грижите за него са много повече. „Най-добре е бебето да се роди по нормален, вагинален път. Когато има медицински показания, то може по всяко време да се роди с цезарово сечение. Голям е процентът не само в България, а и според световната статистика, на родените бебета със селективно цезарово сечение, което е секцио по желание. Това може да бъде фатално за детето, да доведе до това то да се лекува, да не може да се адаптира...“, обясни д-р Масларска. И уточни, че Световната здравна организация препоръчва секциото по желание да става след 39-а навършена гестационна седмица. 
 
„При паталогичната бременност е изключително важно за нас неонатолозите да бъдем уведомени какво се случва с майката. Например дали тя е имала някакви предшестващи заболявания като диабет или гестационен диабет по време на бременността. Бебетата, които се раждат от такива майки, имат особени заболявания, които ние трябва да проследим, да изключим, за да може тяхната адаптация да бъде такава като на здравите деца. И съответно да определим рисковите фактори по време на отглеждането“, каза неонатологът. И изтъкна, че благодарение на доброто проследяване, на феталните морфологии, на лечението и добрия контрол на бременността, специалистите все по-рядко се срещат с тежките усложнения на това заболяване, каквито са прееклампсията, свързана с високото кръвно налягане, с отоци, загуба на белтък и други. „Дори и детето да се роди на термин, дори да не е добре контролирано това заболяване, то може да има усложнения, които могат да се проявят на по-късен етап. Например нарушаване на когнитивните умения, дислексия и други състояния, при които детето няма да има отклонения при раждането, но за които трябва да се мисли в по-късен етап“, каза още д-р Масларска. 
 
Инфекциозните след раждането са сериозно изпитание за бременните не само у нас, но и в световен мащаб. Много често те протичат без симптоми или с леки прояви на незначителна вирусна инфекция. Някои от тях като токсоплазмоза, хепатит, могат да дадат отклонения в развитието на плода и съответно в неговбото развитие след раждането. „Затова превенцията на тези заболявания, техния скрининг, са изключително важни. В България скрининга за СПИН не е задължителен, но е добре да бъде направен на всяка една бременност заедно с този за токсоплазмоза. В много от страните има въведен масов скрининг, а ние сме една от страните, в които все още се прави по желание и по съвет на акушер-гинеколога“, поясни педиатърът, според който скринингът е много важен. 
 
Интоксикациите също могат да застрашат бебето заради употребата на алкохолната ембриопатия, дори и на никотин. „Има публикации, които показват, че никотинът има вредно развитие върху детето, особено в по-късна възраст, например намаляване на неговите интелектуални способности. От вредните фактори на средата от изключително значение е работата в среда с йонизиращо лъчение. В тази връзка трябва да се прави фетална морфология и при всякакви проблеми бременната да се обръща към акушер-гинеколога, защото това може да предотврати по-сериозни усложнения на бременността“, кактегорична бе д-р Масларска. 
 
Механизмът, по който детето се ражда, определя до голяма степен начина, по който то ще се адаптира към външната среда. Когато то се появява по нормален път, преживява физиологичен стрес, който подпомага адаптирането на всички органи и системи и така го прави го по-устойчиво, смята неонатологът. „Много от децата, които се раждат с цезарово сечение, нямат нормална чревна флора и има публикации, които говорят за повишен процент на деца с аутизъм, които не развиват този необходим микробиологичен организъм, който помага на детето да се адаптира и да се справя с по-сериозните заболявания“, добави лекторът на Форум бременност и детско здраве. 
 
След раждането детето изцяло разчита на екипа, помогнал му да вдиша първата глътка въздух. Неонатологът обясни, че в този момент е необходимо медиците да му осигурят проходими дихателни пътища, то да има нормална сърдечна дейност, да се проверят неговите рефлекси. Това трябва да стане непосредствено след раждането. „В света е въведена оценка по АГ, която оценява състоянието на бебето. Това е един показател, на който бременните трябва да държат. Той включва неговата реактивност, дишане, сърдечна дейност. Това дава възможност на лекарите да решат дали детето има нужда от някакви реанимационни мероприятия или трябва да се остави да се адаптира спокойно и преживее стреса от раждането“, коментира още д-р Масларска. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Топлиннният комфорт на бебето веднага след ражданетое от изключително значение. Неонатологът изтъкна, че у нас все още има практика бебето да се измие с течаща вода веднага след появата му. Тази практика е неправилна и дори се отхвърля в световен мащан. Причината е, че извеждането му от температурата на средата, в  която е живяло в продължение на 9 месеца (35-37 градуса) и поставянето му под вода с температура 28-30 градуса, неимоверно води до неговото охлаждане. Понякога това води и до спиране на дишането на новороденото. „Трябва да се запази тази физиологична покривка на кожата, която има антибактериални свойства и помага на кожата на детето след раждането да се адаптира и то да няма тези усложнения и агресия на вирусите и паразитите, с които е заобиколено в околната среда“. 
 
Храненето на бебето след раждането също е от жизненоважно значение за неговото развитие. „Най-хубавата храна, което едно дете може да консумира в живота си, е майчината кърма и холастрата. Това е уникален субстрат на най-ценните и най-необходимите качества за всички органи и системи. Затова ние лекарите трябва да правим възможно това да се случва още в първите 30 минути след раждането. Когато това не е възможно, може да стане и в първите 2-3 часа, но колкото по-рано е, толкова кърменето е по-успешно“, поясни специалистът. Тръгвайки от родилния дом майката трябва да знае как се кърми детето и ако има някакъв проблем, то лекарите да й помогнат да го разреши. Медикът подчерта, че не трябва да се дава допълнително вода, особено в първите месеци, когато бебето се кърми повече. 
 
„Освен храненето, много важни са и профилактичните мероприятия, които се правят в родилния дом. На първо място са имунизациите. Много родители са за или против тях. Като лекар мога да кажа, че много тежки заболявания в света са изкоренени благодарение на задължителните ваксини. Двете ваксини, които се правят в родилния дом – за хепатит В и ПСЖ. България е една от страните, която има среден към висок риск от заболяването и новороденото бебе не се разболява от туберкулозата, от която боледуват големите хора, която може да се лекува. Те хващат туберкулозен менингоенцефалит, при който или загиват, или получават късни последици. Това е причината децата да бъдат имунизирани в родилния дом“, поясни д-р Масларска. 
 
Много от децата спадат на тегло след раждането, но това не трябва да пристенява родителите им. При някои бебета е съвсем нормално, особено при тези, които се раждат над 4 кг. Те спадат между 3 и 8% от теглото след раждане и нормално го възстановяват между 7 и 12 ден след раждането, обясни още педиатърът. 
 
„В последните 20 години неонаталогията направи много голям прогрес. Тя има за цел не само да спасява живота на децата, които се раждат с проблем или преждевременно, а  и да направи така, че те да нямат късни последици като ретонопатия, церебрална парализа и други. Затова неонатолозите работят в екип с кинезетерепевтите, с детски невролози, ендокринолози, кардиолози и имат обособени планове, по които всяка едно дете трябва да се проследява“, добави д-р Радка Масларска и изтъкна, че за последните 7 години няма нито едно дете в училището за слепи заради ретинопатия.