1. Какво представлява неонаталната кандидоза?

Кандидозата е наличието на инфекция с гъбички от рода Candida. С понятието неонатална се уточнява, че става дума за кандидоза у новороденото.
 

2. Какви са симптомите на неонаталната кандидоза?


Класическата клинична картина на системна неонатална кандидоза е неразличима от бактериален сепсис. Симптомите включват затруднено дишане или апнеа, тромбоцитопения и белези на локализирана кандидозна инфекция на някое от следните места:

 

  • кожа и лигавици;

 

  • очи – преглеждането им е важно за откриване на инвазивна кандидоза, тъй като честота на ендофталмит при системна кандидоза е 50%;

 

  • сърце – симптоми на кандидозния ендокардит са сърдечни шумове, петехии (кожни кръвоизливи), кожни абсцеси, артрит, хепатомегалия (уголемяване на черния дроб) и спленомегалия (уголемяване на слезката). Десностранни кандидози (инфекции в дясната половина на сърцето) могат да се манифестират със сърдечна недостатъчност и дори пулмонален (белодробен) емболизъм. Кандидите са вторият най-чест причинител на ендокардит при новородено с поднормално телесно тегло;

 

  • бъбреци – кандидите са най-честият причинител на уринарни инфекции в родилните домове. Наличието на кандиди в кръвта (кандидемия) предразполага новородените към развиване на бъбречна кандидоза и формиране на „топчета“ от гъбични клетки или абсцеси, с едностранна или двустранна ренална обструкция. Бъбречната недостатъчност може да бъде първия симптом на инвазивна кандидоза;

 

  • кости и стави – налице са затопляне и подуване на крайниците с остеолиза и артрит;

 

  • централна нервна система – неонаталната кандидоза може да доведе и до менингит, който до голяма степен е фатален. Наличен е в 64% от смъртните случаи. Оцелелите имат висока честота на усложнения като психомоторно или умствено изоставане или хидроцефалия - натрупване на черепно-мозъчна течност, което може да увеличи вътречерепното налягане.


Вродената кандидоза е рядко състояние, при което инфектирането настъпва вътреутробно. Описвани са две форми:

  • вродена кожна кандидоза, при която се развива кожен обрив до 12 часа след раждане;
  • вродена системна кандидоза – при нея смърността е висока, особено при новородените с поднормално телесно тегло. Най-честият симптом е пневмония, следван от менингит, кандидурия (наличие на кандиди в урината) и кандидемия.


Поради рисковете за плода и новороденото при наличие на гъбична инфекция по време на бременността, тя трябва да се третира и напълно излекува в срок близък до термина.


Минимум два пъти през бременността трябва да се взима цервикален секрет за микробиологично изследване. При установяване наличие на гъбички или бактерии обикновено се предприема лечение след първото тримесечие на бременността. Изследване дори без наличие на оплаквания се предприема при наближаване на термина, в 8-ия месец. Важно е да се постигне елиминиране на инфекцията до термин, за да се предотвратят инфектиране на новороденото по време на раждането и последващите поражения.
 

3. Как се поставя диагнозата неонатална кандидоза?

NEWS_MORE_BOX

 

При съмнения за бактериален сепсис е необходимо да се направи диференциална диагноза. Потвърждаването на кандиди в хемокултура изисква щателни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на дисеминирана инфекция. Те включват култивиране на проби от урина и ликвор, офталмологичен преглед, ехокардиограма, ренален ултразвук, и ако са налични симптоми на артрит или остеомиелит – радиографско изследване на костите и диагностична аспирация в засегнатата зона.
 

4. Какво е лечението на неонаталната кандидоза?

Лечението се провежда с подходяща лекарствена форма на някой от следните антимикотици -  амфотерицин В, флуконазол или флуцитозин.
 

5. Каква е честотата на неонаталната кандидоза?

Средностатистически, честотата на инвазивна неонатална кандидоза е 15 на 10 000.

Смъртността при новородени с поднормално тегло и инвазивна кандидоза е два пъти по-висока от тези с поднормално тегло без кандидоза.