Маститът се среща при приблизително 10 процента от жените, които кърмят. Той може да доведе до спиране на кърменето. Рискът от мастит може да бъде намален чрез често, пълно изпразване на гърдите и чрез оптимизиране на техниката на кърмене.
Продължаването на кърменето трябва да се стимулира при наличие на мастит и обикновено не представлява риск за кърмачето. Абсцесът на гърдата е най-честото усложнение на мастита. Може да се предотврати чрез ранно лечение на мастит и продължаване на кърменето. След като възникне абсцес е необходим хирургичен дренаж или аспирация с игла.
Маститът се определя като възпаление на гърдата. Въпреки че може да възникне спонтанно или по време на кърмене. Маститът се дефинира клинично като локализирано, болезнено възпаление на гърдата, възникващо във връзка с грипоподобни симптоми (например треска, общо неразположение).
Маститът е особено проблематичен, тъй като може да доведе до преустановяване на кърменето, което осигурява оптимално хранене на бебето.
Разранените зърна могат да бъдат ранен индикатор за състояние, което може да предразположи част от пациентките към мастит. В ранните седмици на кърменето разранените зърна най-често се причиняват от лошо засукване от страна на кърмачето.
Захващането може да се оцени най-добре от някой с опит в кърменето, който наблюдава храненето. Носенето на превръзки за гърди с пластмасова подложка може да доведе до дразнене на зърното от задържащата се влага.
Сухите и напукани зърна могат да причинят болка и могат да служат като входна врата за навлизане на бактерии, които причиняват мастит.
Запушените млечни канали също могат да доведат до мастит по време на кърмене. Това състояние се проявява като локализирана чувствителност в гърдите поради неадекватно отстраняване на млякото от един канал.
Върху засегнатата гърда има твърда, червена, чувствителна област, а върху зърното може да има болезнено, бяло мехурче с размер 1 мм. Смята се, че това мехурче е свръхрастеж на епител или натрупване на частици или мастен материал. Отстраняването на мехурчето със стерилна игла или чрез триене с кърпа може да бъде от полза.
Други методи на лечение, които помагат в тези случаи включват често кърмене и използване на топли компреси или душове. Масажирането на засегнатата област към зърното често е полезно. Силно препоръчително е избягването на стягащо и неудобно бельо.
Инфекцията с дрожди може да увеличи риска от мастит, като причини пукнатини на зърната или застой на мляко. Това състояние често се свързва с други гъбични инфекции, като млечница в устата или дерматит от пелени. Лечението както на майката, така и на бебето е от съществено значение. Средствата за локално приложение, които често са ефективни, включват нистатин за бебето или майката, или миконазол или кетоконазол за майката.
Аномалии в устата на бебето (например цепнатина на устната или небцето) могат да доведат до травма на зърното и да увеличат риска от мастит. Бебетата с къс френулум може да не са в състояние да отделят ефективно млякото от гърдата, което води до травма на зърното. Френотомията може да намали травмата на зърното и обикновено е проста, безкръвна процедура, която може да се извърши без анестезия. Разрезът се прави през полупрозрачната тъкан под езика, като се избягват всякакви кръвоносни съдове или тъкани, които могат да съдържат нерви или мускули.
Едно от най-честите усложнения на мастита е спирането на кърменето. Майките трябва да са сигурни в многобройните ползи от кърменето и да упорстват за продължаването му.
Друго потенциално усложнение е развитието на абсцес, който се проявява подобно на мастита, с изключение на това, че има твърда област в гърдите, често с флуктуация.
Абсцесът може да бъде потвърден с ултразвук и трябва да се лекува с хирургичен дренаж или аспирация с игла, което може да наложи повторение на процедурата.
Референции:
1. Centers for Disease Control and Prevention. Healthy People 2010 objectives for the nation. http://www.cdc.gov/breastfeeding/policies/policy-hp2010.htm.
2. https://www.aafp.org/pubs/afp/issues/2008/0915/p727.html
